Dancing in the dark

Мъжки парфюм, цигари и уиски

- Пристигнахме. - чух дълбок глас в ухото си.

Очаквах да е Винсънт но бе Фьодор. Огледах се дезориентирана. Винсънт също спеше в прегръдките ми и Фьодор си бе набутал главата в дупката между седалките за да може да ми каже.

- Благодаря. - прозях се.

- Няма защо. - той кимна.

Как се предполага да събудя Винсънт? И как се предполага да не се разтопя от факта че е прегърнал кръста ми и е положил глава на гърдите ми. Бях объркана. КАК ДА ГО СЪБУДЯ?! От паника просто грабнах кафето си и го излях върху лицето му. Той се събуди и ме погледна шокирано.

- ТОВА ЗА КАКВО БЕШЕ? - извика.

- НЕ ЗНАМ КАК ДА ТЕ СЪБУДЯ! - извиках панирано.

От паника изпуснах деликатния факт че кафето отиде на мен освен на лицето му. Блузата ми бе в кафе.

- Мамка му. - изпсувах под нос.

Бях с черно поло. Може да не остави петно но не мога да ходя така. А нямам яке защото е топъл ден. По дяволите. Винсънт изчисти лицето си с кърпичка и аз започнах ожесточено да търкам петното. Дори мокри кърпички нямам в себе си.

- Мамка му не мога да изляза с това петно. - продължих да търкам настървено.

Стресирах се защото не се махаше.

- Нямаш ли яке? - попита загрижено Винсънт.

- В един от куфарите. Не знам кой. - отвърнах.

- Тук сме... - започна.

- До вторник. - отвърнах - Тогава ще е състезанието в София. Отсядаме тук само за днес докато реалната автобусна фирма ни доведе. Май не слушаше като ни разясниха че автобусната фирма няма да може да ни вземе от Варна, а от тук утре.

- Мда не слушах особено. - кимна ми.

Продължавах да търкам петното като луда с надеждата да се махне. Накрая се отказах бясна.

- По дяволите. - хванах се за главата - Скапано петно.

Винсънт откопча якето си и ме загърна с него.

- Облечи го. - каза ми - Не знаем кога ще ни разтоварят багажа.

- Мерси. - облякох якето - Колко ли време ще чакаме преди да ни пуснат?

- Не знам. Но съм взел дрехи само за 2 дена и ще съм на пране. - добави.

- Спокойно. Пратих съобщение на майка ти че ще сме за 5 дни. - отвърнах.