Dancing in the dark

Гордост и предразсъдъци

- Приключихме с третокласниците украсо. - казах на Винсънт - Сега е време за 6 клас.

- Добре. - той кимна.

- Имаме 20 свободни минути така че може да си починем и да хапнем нещо. - предложих.

- Какво предлагаш? - попита ме.

- Ще видиш. - казах със загадъчна усмивка.

Изкарах го от училището и го заведох до закуските до училище. Поръчах ни принцеси, пържени картофи в чаша, палачинка и по един сок. Сладолед после.

- Заповядай. - връчих му поръчката ни.

Пиехме от тези сокчета мечета. Той го снима и го качи на стори.

- Сериозно? Мечета? - попита и вдигна шишето си.

- Проблем ли имаш? - вдигнах вежда.

- Не естествено. - каза и започна храната си.

Двамата ядохме като пълни прасета но поне бяхме сладки прасета.

- Искаш ли да си вземем сладоледи от супермаркета по-нагоре? - попитах.

- Два десерта? - попита.

- Не го ли заслужаваме? - попитах на свой ред.

- Права си. Заслужаваме го. - съгласи се.

- После трябва да отидем до Била. Ще ми трябват няколко неща преди да тръгнем. - споменах.

Той кимна и продължи с храната си. Когато приключихме отидохме до супермаркета и си взехме сладоледи Boss. Повече 3 лева за сладолед няма да дам освен ако не е Магнум ама онзи огромния Магнум който може да те наяде буквално.

- Трябва да отиваме. - посочих му часовника ми.

- Хубав часовник. - направи комплимент.

- Благодаря. - казах тихо - Беше на татко.

- Съжалявам аз- - започна.

- Не. Не съжалявай. Само ти разбираш болката ми така че засега ми е достатъчно че си до мен. - отвърнах.

Той погали бузата ми с палеца си и аз се усмихнах.

- Благодаря че си до мен. - прошепнах.

- Винаги. - каза ми.

Сега трябваше да стане като Уатпад и да ме целуне. Но това е реалността за това той просто отдели и ние тръгнахме към училището.

- Значи ще говорим пред 6 клас? - попита ме.

- Не знам защо точно мен избра между другото. Но може и просто да е мой ред да говоря пред тях. Не знам. - отговорих.