Dancing in the dark

Ангелите да са проклети

Исках най-сетне да се прибирам. Не мога да издържа още много злобни коментари. Особено от човек който знае къде и как най-много боли. Едва сдържах сълзите си и нямаше да мога да ги удържа още дълго. Получих нотификация на телефона си от _pasta_lavista. Отворих чата.

- Сериозно? Лукса ме успокоява? - питаше.

Реших да видя профила. Снимките бяха на Винсънт. И много от тях бяха без тениска. Съвсем забравих за сълзите си и бях загледана в тялото му. Артемида не.

- Сериозно? Паста лависта? - попитах на свой ред.

_pasta_lavista: Напълно сериозно.

_pasta_lavista: Е какво правиш?

_luksa_me_uspokoqva: Училище. Ти?

_pasta_lavista: И аз. Имам болезнено скучна математика.

_luksa_me_uspokoqva: Мен скоро ще ми започне часът по чертане.

_pasta_lavista: Ew

_luksa_me_uspokoqva: Yeah I am thinking the same.

_pasta_lavista: Така и не ми каза къде учиш.

_luksa_me_uspokoqva: Няма и да разбереш.

Той не ми сийна известно време. След това получих покана за приятелство във Фейсбук.

_pasta_lavista ви добави в the classy dancers

_pasta_lavista: Намерих ѝ Инста хора.

_luksa_me_uspokoqva: Часът ми започва тъй че ще ви пиша по-късно.

Оставих си телефона настрана точно като звънеца би. Съсредоточих се върху чертежа но и още нещо се въртеше в ума ми. Разговора ми с Винсънт вчера вечерта. Имах подтискащо ежеднвие. Нима и моето не бе такова? 

- Артемида дай да ти видя чертежа. - обади се госпожата.

Оставаше само да му сложа размери иначе бе готов. По мое мнение изглеждаше поне за 5.

- Много добре. - кимна госпожата и продължи напред.

Когато голямото междучасие започна аз се запътих към магазина в който никой не ходи. Няколко мига спокойствие да имам.

- Артемида? - чух глас.

Обърнах се и останах изненадана.

- Ас? Какво правиш тук? - попитах.

- Аз ли? Ти какво правиш? - попита ме.

- Аз първа попитах. - отвърнах.