Всичко започна там,в апартамента ми,в пожара,в писаците на майка ми. Не помня почти нищо просто се събудих в болницата разтворих лениво очите си и видях погледа на майка ми. Беше вторачена в мен и чух как плесна с ръце викайки на баща ми:
-СКЪПИ ТЯ СЕ СЪБУДИ!
Баща ми се предвижи бавно до мен с изражение от сорта на изкуствено *Браво*. Никога не ме е обичал просто ме приемаше като негов наследник, но и аз не го взимах на сериозно. След радоста на майка ми затворих очи и продължих да спя.
* * *
Събудих се от лош сън,погледнах часовника 4:12 сутринта и след това календара, 25 Август. Помислих си да стана, но първя опит се провалих и вторя и третя и на четвъртя най-накрая станах. Задъхана от опитите се замислих как ли изглеждам. Мислих да стигна до някое огледало, но това беше лоша идея. Вдишах дълбоко и издишах докато съм със затворени очи, след което разтворих очите си.
-Аз...това...аз ли съм?!
Гледката прониза сърцето ми. Аз бях с тънак слой бинт по главата и имах изгаряне по връта,гърба,раменете и очевидно лицето ми, но косата ми не беше докосната от стихията. Очите ми бликнаха в сълзи и бързо изтичах до леглото, просто зарових лице във възглавницата с желание за смърт.
* * *
-Госпажице Владимирова,мисля че бях ясна!НЕ МОЖЕ ДА ВЛЕЗЕТЕ!
Чух в просъница сестрата как се кара на приятелките ми които се пробваха да влезат при мен на пасещение. След като момичетата я молеха повече от 20 минути, сестрата погледна към мен аз кимнах в знак да ги пусне. Танчето една от моите приятелки, започна да се смее нелепо в стаята, Ели, Изи и Ани се усмихна.
-Как си Фани?- Каза тихо Ани все едно е на погребение.
Погледнах спокойно и дадох отговор на въпроса.
-Добре съм, но ме боли тялото.
Ани погледна и пое рязко въздух. Трите момичета спряха за миг и впиха поглени в мен. Ани просто посочи рамената ми. В този момент Ели само ме попита.
-Добре ли си?
Танчето каза едно типично.
-Майкоо!
Изи загрижено се съсредоточи върху раните.
-Не наистина, добре ли си бе?
-Добре съм, не се притеснявайте ще зарастне всичко.-Казах аз в мисълта за лицето ми. И точно в този замислен момент Танчето зададе въпроса.
-Абе, а лицето ти ?
Само това се надявах някой да не повдигне тази тема, но ейто че стана централна точка на внимание. В това време се чу ехо от мъжки глас.
-Лицето и няма да е в състояние за показване, за това ще се погрежим с нещо.- Каза лекарят.
След което любезно помоли приятелките ми да излязът от стаята и те бяха така добри да изпълнят молбата, той седна до мен на леглото поглеждайки ме с поглед изпълнен със съчувствие,пуска тежка въздишка и казва.
-Госпожице Мусева, аз много съжелявам, но лицето ви е обезобразено по ужасен начин, но имаме и решение. За да не ви е толкова неудобно да ходите по улицата и някой да ви гледа странно, трябва да сложите това.
Погледнах в ръцете му и той държеше маска, но странна. По маската имаше каишки като колан,маската беше от порцелан и на цвят чисто бяла.
-Съжлявам, но как трябва да нося маската?-Попитах предпазливо и с толкова силно биещо сърце от страх, че това ще го нося цял живот?! Та аз бях само на 14!
-Ами когато станете и мине сутрешната ви рутина,слагате протезата като я закопчавате зад главата си.-Каза той докато гледа как в очите ми които бяха набрали сълзи.
-Чувствителна личност ли сте госпожице?
-Да-Казах аз през хлипаня.
Той ме погледна още с по-тъжно изражение.
-Ами ще се наложи да свиквате с училищните обиди.
След като каза през въздишка тези думи, ми подаде потезата. Никога не съм мислила че ще стигна... тук.
* * *
Дата вече беше 4 Септември часовника показваше 6:33. Днес щяха да ме изписват, бях и щаслива и тъжна. Щаслива че вече съм на свобода, но докато външно се радвам, сърцето ми се късаше на малки частици. Майка ми и баща ми решиха да се преместим не къде да е, а в "Addison apartamentos".
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
