Ти го направи.

Мислих си

  Събудих се от алармата ми, прекрехвам очи и погреждам 6:00 сутринта. Вдигнах се от леглото,потърках очи,погледнах към прозореца и беше лещо светло и красиво,а прозореца ми беше точно срещу гората на Адисан апартаментите. Станах и тръгнах към банята си. Измих зъбите,лицето си,влязох да се изкъпя и излазох,облякох се,сресах коса и врътнах ключа, наметнах черната раница и излязох. Тъкмо тръгвах към края на коридора.

-Фани........-тихо шептене.

-Хъм?-Казвайки това аз подавам глава зад гърба си и поглеждам.

Така и нищо не чух отново. Извиках асансьора, той пристигна качих се и натиснах копчето за 1-ви етаж. Замислена в това до кой ще седна?Сал ще бъде ли в класът ми?Лари ли ще бъде? Всички тези въпроси гъмжаха в главата ми през цялото време.Вече трябва да слизам и го направих. Вървях и чух тихо.

-Фани м-можеш ли да почакаш?

Веднага разпознах този тих,мирен и толкова спокоен глас...Сал. Разменихме два погледа със Сал, нещо което ме накара да избия червено.

-Разбира се!-Отговорих изнервена.

Леко се прибилжих към Сал, а той към мен.

-О хей!-каза той търкайки тила си.

-Здравей Сал,как си?

-О ами д...добре. А т..-Сал беше прекъснат от нашя чуден приятел.

-МАМКА МУ!!!-Извика Лари от някъде.

-Внимавай.-Извиках надявайки се да ме чуе докато Сал стоеше и ме гледаше.

След секунда Лари се появи и тръгнахме.

             *   *   *

Вече бяхме в училище... вдишах и издишах и в този момент усетих как някой ме потупва. За моя радост това беше Лари, а не Сал, хъх ако беше Сал щях да взема да се размажа пред даскало.

-Няма страшно! Аз съм с вас душевно!*намигване*-Каза той.

-Чакай...Моля?-Бях толкова притеснина,със Сал..в една стая. ПРОСТО ЧУДЕСНО.

-ТОВА НЕ Е ЛИ ЧУДЕСНО!-Възкликна Лири.

-О да.-Казвайки това умирах от сръм.

-Хайде да влизаме.-Тихя глас на Сал се намеси.

И както Лари имаше усмивка, тя си замина.

-Мхм Хайде.-Измърмори той.

Влязохме и всичко се промени. Деца тичаха навсякъде, други караха скейт и приятелите му го аплодираха... беше бъркотия.