Ти го направи.

Нов живот ново начало

Гледах вторачено през прозореца на колата,наблюдавайки капките от дъжд стичайки се по стъклото. Отместих поглед и видях майка ми да ме гледа.

-Е мила моя, как се чувстваш да започнеш всичко отново?-С усмивка на лице майка ми погали лицито ми с мили думи.

-Добре.-отговорих заглушно зареди протезата,но не ми беше радостно и то изобщо.

Майка ми разбра че нещо не ми е добре,но и да искаше да разбере нямаше как да стане.

* * *

Вече бяхме там. Стоях пред Адисън апартаментите и нещо ме караше да не искам дори да припарвам до това място. Както и да е все пак трябваше. Взех сака с дрехите,раницата с неща за стаята ми и още 2-3 торби с мои неща. Запътих се към асансьора, а майка ми и баща ми бяха отвън, казаха ми да се казвам... сигурна съм че отново се карат за нещо. Извиках асансьора и влязох, вътре имаше момче със зелена коса,пълничко и ядеше школад, представи се с името Чъг. След срещата с него се чувствах странно, може би защото разговора ни беше:

-Хей, здрасти аз съм Чъг.-говореше той с дрезгав глас

-Приятно ми е Чъг!

- А ти си ?

-Фаня,м-можеш да ме наричаш Фани ако желаеш.

-Приятно ми е ,но тука слизам аз, така че чао до после.

- До после.

Може би не метна странен поглед към мен защото свалих протезата, в колата я носех за да не се вижда тъжното изражение на лицето ми,но предишната нощ ми се случи нещо станно. Стоях си в стаята пред огледалото и гледах лицето си като за последно, в този момент маскта все едно издаде нещо като червена светлина, погледнах да видя, но тя спря обърнах се пак към огледалото и.... аз нямах нищо на лицето. Не бях сигурна какво става, но бях ужасена. Докато мислих как ще изглежда апартамента, асансьора издаде звук че вече съм на 4 етаж и трябва да слеза, поех въздух и вече ми беше на косъм да се разплача, защото ми липсваха приятелите.

Вече излизах влачейки някви неща и в този момент зърнах точно пред апартамента ми една жена. Тя имаше лилав гащеризон, дълга кафява коса, държеше парцал за миене на под и беше сравнително много висока с моите прекрасни 1.55 сънтиметра. Приближих се към вратата и тя ме погледна след което ми се усмихна и се помръдна. Реших да и се представя затова свалих едната си слушалка, нищо че звучеше една от любимите ми песни на "SF", това не даваше голямо значение.

Хей а-аз съм Фани,а тука ли е стая 204?-поритах очтиво жената отсрещната ми страна. След което тя очтиво отговори.

-Хей аз съм Лиса, о да това е стая 204! Вие ли сте новото семейство?- каза тя с малко страннен тон.

-Да. Семейство Мусеви, фамилията ми убива рибите в морето.

След което тя просто се изкикоти нежно. Влязох вътре в апартамента и бих казал,че, не е зле. Беше обзаведен и хубав, просторен и чис, но не отделих много време на това, а на стаята си. Влязох през вратата на стаята ми и очите ми се разтвориха широко. Стаята беше уникално хубава имаше два големи прозореца, единя е от края на стената към ъгъла и другя също в това пространстно имаше бюро, гардероб точно срещо вратата, леглото беше поставено от към стената на вратата и едно широко нощно шкафче. Усмихнах се след което махнах раниците от гърба си и започнах да нареждам нещата си.Мина малко време след което наредих дрехите и реших да излеза и да разгледам апартаментине.