Ревност

0 0 0
                                    

  Вече беше сутрин. Очите ми леко и мързеливо се отвориха и имах късмет че е събота. Изправих се, седнах на леглото и както винаги грабвам телефона си за да видя дали някой ми е писал. Днес мисля че ще бъде хубав ден, все пак съм без родителите си от сега до утре някъде към девет вечерта. Отключих телефона си и видях съобщения от Сал.

-Хей,будна ли си?

-Да, вече да.

-Как си?

-Добре, сама съм в нас,искаш ли да дойдеш?

-Може.

-Чакам те в нас.

-Идвам, но първо ще оправя пихтията на главата си и ще ми отнеме време.

-Без притеснение :>.

-Чао до после <3.

Излязох от чата ми със Сал и влязох в чата с Лари и той също ми беше писал.

-Man, станала ли си?

-Да.

-Кога ще се виждаме?

-Ами аз съм сама в нас и Сал ще идва.

-ДА НЕ ПРАВИТЕ НЕЩО!? ТОЗИ МАЛЪК МРЪСНИК Е МНОГО РАЗГОНЕН!!!

-ЛАРИ!? УСПОКОЙ СЕ! Ела в нас и спокойно.

-Добре.

-Ок,разбрахме се.

-А,може ли въпрос?

-Да?

-Мога ли да довлеча още няколко задника във вас?

-XD, Може може.

-Добре,айде до после.

Станаха и започнах с новия ден. Сложих пръстените си тръгнах към банята, измих зъбите си, сложих си очна линия и готово. Докато бях в стаята си и я оправях някой почука на вратата. Отидох и отворих.

-Хей Фани.-Сал беше на вратата и ме прегърна нежно.

-Хей Сал, хайде влизай.

Сал влезе, събо обувкитя си и започна да се оглежда.

-Красиво сте го обзавели за 3 дена.-Той се засмя леко и ме погледна.

-Майка ми се занимава, единственото което съм обзавела е стаята ми.

-Разбирам.

Тръгнахме към хола който боквално беше свързан с кухнята и от барплота можеше да се види дивана и телевизора и като цяло хола.

-Седни където искаш опашатко.

-Опашатко?

Изкикотих се и му посочих главата си на това място на което си връзва опашките.

Kamu telah mencapai bab terakhir yang dipublikasikan.

⏰ Terakhir diperbarui: Feb 23, 2022 ⏰

Tambahkan cerita ini ke Perpustakaan untuk mendapatkan notifikasi saat ada bab baru!

Ти го направи.Tempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang