Ти го направи.

Действието

  Тръгнахме през гората беше тъмно,мрачно,влажно,хлъзгаво и имаше мирис на мъх и пръст,кора на дърво, не съм сигурна, но не ми харесваше имах лошо предчувствие.

-Виждаш ли онази поляна между дърветата?-Попита Сал и ме погледна.

-Да?

-Там е езерото...красиво място като теб,мисля че ти си по-красива от него!-Разтвори очите си и в гласът му се стичаше надежда за нещо.

Всичко това ми дойде много и не знаех какво прави,намеква или просто аз съм глупава и се подвеждам на едни комплименти.

-Ох Сал,много ти благодаря наистина,но не съм получавала толкова комплименти...не съм свикнала това искам да кажа.

-Съжелявам аз...ъх мразя се.

-Не бива!

След изречението само поклати глава и продължихме. Той ми проправи път за да мина и рред мен се откри най-хубавото място на света. Огромно езеро, огромно боквално,беше дълбоко,а около него имаше елхови и дъбови гори, имаше много дървета и едно малко местенце с цветя,беше облачно и небето сиво, но беше уникално.

-Уау-Казвайки отварям очи широко и не ми се вярваше че съм с любовта на живота си, най-хубавото място в Нокфел, по любимото ми време.

-Какво ще кажеш за любимото ми място?

-Сал...

-Да? Какво има? Нарани ли се нещо? Какво става?

-Не, не. Мястото е повече от чудесно, то е,то е...уникално е Сал.

-Хъх радвам се.

-Изглежда загадачно,като теб.-Обърнах поглед към Сал.

-Не знаех че съм събудил такъв интерес в твоите очи.

Ъх само да знаеше какъв друг интерес е събудил в моите очи.

-Разбира се че си, а искаш ли да седнем някъде?

-Да! Охоо, даже и знам къде да те заведа!

Сал тръгна и ми даде знак да го последвам,но докато ходихме ставаше по студено и по студено,тръпки като ледени висулки се врязаха в кожата ми.

-Фани........-Някой изшепна.

Спрях и се огледах,но там нямаше никой.... Нещо ме догосна за горната част на дланта ми.

-Не трябва да си в близост до гората сама,черня демон с червините очи дебне нови.

-Кой или какво е черня демон с червените очи?