Две момчета и едно момиче, това няма да е бейсик любовен триъгълник, който всички сте свикнали да виждате.
Г.Т на Таехьонг
Беше ден като всички други. Всеки ден за мен минаваше по един и същи начин.
Станах, оправих се и тръгнах към училище. Там се срещнах с най-добрите ми приятели Джънгкук и Лиса. Те бяха заедно от 3-ти клас, а аз винаги съм се дразнел от това и все още не разбирам защо. Бяха толкова перфектни и в същото време толкова лигави. Те знаеха за това мое "дразнене" и за това се стремят да не се показват много когато бяха с мен. И така пристъпих към тях и те ме прегърнаха, извъртях очи и тръгнахме към клас. Тханг Год не бяхме в един клас. Първият ми час беше математика най-скучният
предмет от всички. Часът свърши и аз се запътих към вратата, нямаше да откажа да нагъна един сандвич. И тогава учителката ме спря, аз се обърнах и усмивката ми падна от лицето.
- Таехьонг ще ми помогнеш ли да пренеса тези учебници в мазето на училището? - каза Г-жата и мазно се усмихна.
- Разбира се Г-жо - усмихнах се фалшиво и взех учебниците от бюрото.
- Ах любимият ми ученик - изкряска Г-жата и аз излезнах от стаята.
Да тиИ и учебниците тежки,вместо аз да отида да ям ме карат да нося учебници тука. Слезнах по стълбите и вратата зад мен се затвори. Оставих учебниците и посегнах към бравата, но така тя се оказа в ръката ми. Браво бе поне един телефон да си бях взел сега пък съвсем няма да видя бял свят скоро време. Започнах да викам в случай, че някой се разхожда в коридора и все повече започвах да се паникьосвам. В един момент вратата се отвори и от там се появи Джънгкук. Тоя па голям крийпар е защо се разхожда в тия забутани коридори. Така де ето ме и мен плувнал в пот на пода изплашен. Джънгкук веднага ме вдигна и започна да ме пита неща от сорта на „Какво става?", „Защо си тук?" и през това време аз се провиках:
- Вратата! - Джънгкук се обърна, но беше прекалено късно, сега и двамата сме затворени тук. Каква радост.
- Видя ли какво направи сега? Не стига че съм заклещен тук а и на всичкото отгоре съм и с теб! - неиздържах психически и си излях всичко.
- Аз ли съм ти виновен? Аз дойдох да ти помагам а ти ме нападаш. Леле какъв неблагодарник си, срам ме че си ми приятел!
След като каза това една сълза се стече по лицето ми. Наистина ли така мисли за мен?
- Ъ не исках да кажа това, недей да плачеш. - с палецът си ми избърса сълзата. Погледнах го и духът ми се за чести, преглътнах тежко. Докато палецът му стига до устните ми, аз най-сетне осъзнах защо съм се дразнел на него и Лиса всеки път когато ги виждах заедно. Реших, че това е моят шанс да действам и......
Следва продължение...
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Здравейте приятели надявам се този смут да ви е харесал ако е така вотнете и коментирайте, а продължението на този очаквайте другата седмица!
Ppc specialno po poruchka na : _jungkook89_mention a userntion a user
Ако искате може да предложите идея за следващият смут долу в коментарите. Bye Bye
