Г. Т. Н. Намджун
Карах последен час за тази учебна година с класът си. В момента обсъждаме къде да ни е ваканцията. Аз съм класен на паралелка , която е само с момчета но..... Тази година в класът ми се появи тя..... Това момиче е толкова.... Толкова е мълчалива и.... Толкова добра, красива и толкова мистична, буквално е забулена в мистерия. Знам, грешно е но.... Просто се случи. Влюбих се... В грешният човек и в грешното време. Това съм аз... Карък и то голям.
Джънгкоок:Господине защо не отидем на летен лагер в Испания?
Аз:Момчета изслушахме всичко от вас но Християна не е казала къде иска да отидем?
Хриси:Моля? Не, не аз не съм сигурна дали, ще дойда, а и да дойда на мен не ми пречи къде, ще е.
Какво? Защо няма да идва?
Аз:А защо няма да идваш? Разходите са поети от училището.
Хриси:Знам, просто не съм сигурна.
Аз:Ако никое от предложените не ти харесва кажи място, което искаш да посетиш.
Хриси:Не се притеснявайте съгласна съм със всичко.
Аз:Тогава защо не си сигурна за идването?
Хриси:Имам си лични въпроси и проблеми за разрешаване, за това.
Звънеца би. Мамка му мразя скапания звънец. Бие толкова бързо.
Аз:Е, ученици довечера ще ви пиша в групата и ще ви съобщя за ваканцията. Към два часът след обединението ще се съберем за да обсъдим всичко подробно. Приятен ден.
Всички ми казаха чао без разбира се Християна. Тъкмо щях да изляза от кабинетът и видях, че Хриси си е забравила телефонът. Какво се случва с това момиче. Толкова е разсеяно. Взех го и излязох от кабинетът.
Г. Т. Н. Хриси
Излязох от училище и отидох до близкото магазинче. Там се чакаме с единствената ми приятелка. Джо беше на пейката пред магазинчето.
Аз:Здравей.
Тя:Здравей. Защо се забави толкова?
Аз:Офф, момиче понякога се чудя защо се записах в тая паралелка.
Тя:Защо така?
Аз:Знаеш, че мразя да ме съсипват със въпроси. Класния не спира да ме пита защо не съм била сигурна за ваканцията. Как се очаква да му обясня, че не мога да отида на ваканция за месец само с мъже. Аз какво ще правя ще ги слушам как си говорят за момичета и за мачове ли?
Джо:Може ли и аз да дойда?
Аз:Ами да, но трябва да говорим с класния.
Джо:Сигурна съм, че няма да откаже. Тъкмо няма да си сама.
След секунди усетих тежка ръка на рамото си.
Намджун:Хриси...
Обърнах се към него.
Аз:Кажете господин Ким.
Намджун:Забрави си телефонът в кабинетът ми
Аз:Благодаря ви.
Джо:Господин Ким извинете. Хриси не иска да дойде на ваканцията защото ще е сама. В смисъл само момиче в компания на момчета... Не мисля, че ще ѝ е малко неудобно. Може ли... И аз да дойда с вас?
Ким ни гледаше много сериозно.
Ким: А ти да не би да си секретарка на Християна?
Е това вече ме ядоса.
Аз:Извинете господин Ким но това-
Джо:Хриси... Шшшшш....... Господин Ким извинете ни.
Ким:Неяма нищо . И да може да дойдеш с нас. Е, момичета аз тръгвам. Приятен ден.
Аз и Джо :И на вас.
Джо:Боже момиче... Как може да отговаряш на Ким Намдбун?
Аз:А той как може да говори така. Боже, за какъв се е взел?
Джо:Възхищавам ти се.
Аз:За кое?
Джо:Много си смела.
Аз:Ами така и трябва да е. Няма да мълчиш на такива.
Джо:Но нали виждаш как изглежда. Аз дори в очите не мога да го гледам.
Аз:Ще те науча😉😁.
Казах намигайки с усмивка.
Бележка от автора до Джо:
Намджун:Дадиото😅🤦♀️😁
Джънкук:Краставицата
Юнги:Бастуна
Хоуп:Царевицата
Джин:Кенгуруто
Джимин:Фъстък
Тае:Котьо
Тя ще разбере за какво говоря😉😁
