Г. Т. Н. Джо
Реших и аз да си полет на малко. Бях доста изморена. Не ми се правеше нищо. Легнах си.
Усетих ръка на рамото си. Отворих очи.... Виждах някой, но кой беше? Разтрих си очите и сега ми стана ясно. Беше Ким.
Ким:Джо, събуди ли се? Хайде оправяйте се. След двайсет минути тръгваме.
Аз:Какво? Двайсет минути?
Извикан изненадано аз.
Аз:Хрисиииии. Събуждай сеее.
Ким:Джо, успокой се. Нищо не се е случило.
Хриси подскочи. Щеше да падне от леглото си.
Ким:Хриси внимателно.
Хриси:Двайсет минути? Бързо ставай. Ти излизай. Веднага.
Каза тя на Ким.
Той я погледна учудено.
Аз:Хайде де господин Ким. Какво, ще стоите да ни гледате как се преоблича ме ли!?!
Той се обърна и излезе смутен.
Започнахме да се оправяме. Аз бях готова. Изглеждах така
Хриси се луташе из бунгало то чудейки се какво да облече.Аз:Какво правиш няма време.
Хриси това как е?
Каза показвайки този аутфит