Г. Р. Н. Хриси
Чух мъжки глас над ухото си... Гърбът ми настръхна.
Ким:Облечи се веднага.
Аз само вдигнах вежда.
Аз:И кой сте вие, че да ми казвате как да се обличам?
Чух само смехът на Ким.... Защо се смее... Зловещ е. Той ми намерна на раменете някакви горнище. Беше неговото. Обърна се и тръгна на някъде. Аз се ядосах и го свалих от раменете си. То падна на Земята. Кой е той, че да ми казва как да се обличам. Топло ми е, така ще си стоя. Вече ни казаха в кое бунгало ще сме. Аз си взех багажът и влязох в бунгалото.
Г. Т. Н. Джо
Тъкмо щях да вляза в бунгалото но някой ме хвана за ръката. Обърнах се и видях господин Ким.
Аз:Какво има господин Ким?
Ким:Кажи на приятелката си да се облича прилично. Не е в тях. На училищно мероприятие сме. Също и кажи да внимава със речника.
Аз:Добре.
Казах гледайки го в очите. Боже този човек на моменти ме плаши. Той ме пусна и влезе в неговото бунгало. Направих една крачка и пак някой ме прекъсна.
Тае:Джо дай да ти помогна с багажа. Юнги аре ве идвай.
Аз:Какво? Не, не аз мога-
Прекъснаха ме взимайки всичко от ръцете ми. На тях пък какво им става? Влязох след тях. Те бяха оставили нещата на едно от леглата. Християна не беше много щастлива от фактът, че юнги е в бунгалото ни.
Хриси:Ти пък къв го дириш в нашето бунгалото?
Юнги:Шарен. Мълчи ся с тебе никой не говори.
Аз:Добре момчета, благодаря , че ми помогнахте сега може да тръгвате.
Тае:Какво ако искаме да останем? Аз не смятам да тръгвам.
Юнги:Аз също.
Аз:Хриси...
Погледнах я с погледа главен *помощ *
Хриси:Тва не ви е концерт пожелание. Айде навън. По бързо. Момичета сме искаме да се изкъпеш след пътуването.
Юнги:Че ние кво ще пречим ма?
Хриси:Внимавай как ми говориш. Излизай от тука да не те изкарам аз. Живо.
Тае:Хайде де. Нека те видим как ще ни изкараш от тук.
Погледнах ги предизвикателно.
