Г. Т. Н. Неутрал
Вече беше девет. Всички се бяха подготвили. Момичетата започнаха да се оправят. След половин час и те бяха готови. Джо беше облечена така
А Християна така
Двете момичета си казаха чао със родителите и се запътили към училището си. Бяха подрани ли с десет минути но вече всички бяха там.
Г. Т. Н. Джо
Аз:Боже нямам търпение. Искам вече да си влезем в бунгалото. Вече усещам ароматът му.
Хриси:Боже, на какви наркотици си ,дай малко!?!
Аз:Жена... Осъзнаваш, че ще сме заедно с тях цял месец мамка муууу.
Хриси:Да... И не съм много щастлива от тоя факт. Единственото хубаво е, че ти ще си с нас.
Господин Ким се появи. Забелязах странният му поглед. Беше ядосан, но на мен или на Хриси?
Ким:Всички сме тук нали? Страхотно. Казвайте се в автобусът.
Аз:Хриси, попитам дали може да седнем на по предните седалки, става ми лошо.
Хриси:Добре не се притеснявай.
Г. Т. Н. Хриси
Отидох до господин Ким.
Аз:Господине извинете, може ли аз и Джо да седнем на по предните седалки?
Видях как челюстта му се напряга.