Г. Т. Н. Ким
Събудих се от нещо , което ми гъделичкаше носът. Едва не кихнах. Осъзнах, че Хриси беше в прегръдките ми. Лицето и беше защото в гърдите ми и ме беше прегърнала. Не знаех какво да направя. Просто стоях и я гледах . В крайна сметка реших да я пусна и да се обърна. Отстраних ѝ внимателно ръката и се обърнах. Дръпнах се възможно най-далеч от нея. Опитах се да заспя но не ми се получи. Реших да се разходя малко. Тъкмо излязох от палатката и видях Тае стоящ пред палатката на Джо и Хосок.
Аз:Какво има момче? Защо стоиш там?
Тае:Не може ли?
Аз:Не ми отговаряй така. Прибери се веднага.
Тае:И защо? Не искам. Защо не сложих те мен в една палатката с Джо а сложих те този?
Аз:Не съм ви разпределят аз ясно? Мислиш ли си, че ако аз ви разпределях щях да съм в една палатката с Християна?
Тае:Ким всеки знае че я харесвате. А и все пак сте учител разбира се, че ще направите така, че тя да е с вас в палатката. Не е ли по логично двете момичета да са в една палатка?
Какво? Те знаят? Не е възможно.
Аз:Кажи това на домакините не на мен ясен ли съм. И теб не те интересува кого харесвам и кого не ясно? Гледай си работата.
Казах под минавайки го. Какво дете. Как смее да ми говори така а?
Бях бесен. Не си намират място. Седнах на един камък и просто гледах звездите. Боже, как са разбрали? Трябва да внимавай повече. Но с нея е невъзможно.... Тя просто е... Няма как да и устоя. Но наистина трябва да се владея. Особено около тези момчета. Дебнат ме като прегладнели вълци. Както си стоях чух женски вик зад мен. Беше ми познат.Г. Т. Н. Джо
Въртях се в скапаната палатка. Земята е толкова неудобна за спане. Бях се изпатила. Пожелавам толкова е топло. Реших да изляза за да повишим чисто въздух , но с излизането се срещнах си Тае. Стоеше на огнището. Реших да тръгнат към гората. Ме исках да ме вижда такава. Ходех бързо. Той не ме видя. Ходех гледайки на пред. Вдигнах поглед към небето. Толкова е красиво тази вечер.... Иска ми се да бях тук с някой.... С някой, който ме обича...... Ех тези мои-
Бях прекъсната от падането ми в някаква дупка. Беше нещо от сорта на капан защото беше покрита с листа. Беше доста дълбока. Може би около двайсет метра. Беше толкова тъмно и страшно. Виках за помощ но едва ли някой ще ме чуе.
Г. Т. Н. Неутрал.
Ким си пусна фенерче то на телефонът и започна да ходи в посока на виковете. В това време Хриси се беше събудила. Стресна се защото беше тъмно. Отне и няколко секунди за да се сети къде е. Видя че Ким го няма. Чуваше някакви викове, но все още не знаеше какво се случва. След секунди разбра че тези викове са и много познати. Това беше нейната приятелка Джо. Тя веднага стана и излезе от палатката. Видя Тае и Юнги седнали до огнището .
Хриси:Юнги станало е нещо с Джо.
Юнги:От къде си сигурна? Тя е в палатката толкова ли си тъпа?
Хриси отиде до палатката на Джо к я отвори. Вътре беше само Хоуп.
Хриси:Видя ли, че я няма. Станало е нещо.
При чутото Тае веднага стана и започна да бяга към гората. Хриси и Юнги тръгнаха след него. След минути бяха стигнали до капанът. Видяха и Ким там.
Тае:Какво сте ѝ направили?
Ким:Нищо, просто чух виковете и тръгнах след тях. Когато стигнах тя вече си беше там.
Г . Т. Н. Хриси.
Аз:Джо тук съм. Не се притеснявай ще те измъкна от там.
Джо:Хриси моля те помогни ми.
Аз:Не се притеснявай. Само дишай. Сега ще те измъкнем.
Аз:Някой да ми намери въже и колан. Бързо.
Ким:Аз имам колан.
Аз:Бързо дайте го.
Той разкопча коланът си и аз веднага го взех .
Аз:Може.щета трябва ми много дълго въже. Моля ви донесете ми по най-бързият начи.
Точно в този момент Джънкук се появи с едно въже . Бях толкова щастлива че му се хвърлих на врата за да го прегърна.
Аз:Благодаря то толкова много Кук.
Взех въжето по най-бързият начин, прикрепих го за коланът.
Аз:Джо ще ти спусна едно въже. За него има прикрепен колан. Сложи коланът на кръстът си и ние ще те измъкнем. Хайде момиче, ще се справиш.
Джо:Благодаря ти.
След минутка тя се обади.
Джо:Хриси готово.
Започнах да дърпам въжето но ми беше трудно. След секунди усетих две огромни ръце върху моите. Това беше Ким. Помогна ми да я издърпа ме. И останалите но чета се включиха и я измъкнахме от там за секунди.