Бях си в нас , беше един часът. Тъкмо излязох от банята и чух телефонът ми да вибрира. Бях получила съобщение от някой. Взех телефонът, това беше класниот на Християна.
Чат
Ким:Здравей Джо! Пиша за да ти съобщя, че мястото и часът на срещата се променя. Ще се съберем след половин час в паркът. Кажи и на Християна.
Аз:Добре. Благодаря, че съобщихте!
На брат Хриси.
Разговор
Аз:Ало, Хриси Ким ми писа и каза, че мястото к часът на срещата се променя. Ще се съберем в парка след половин час.
Хриси:Мм? Какво?
Аз:Ти да не би да спиш?
Хриси:А? Да. Спах. Но сега се събудих.
Аз:Момиче събуждам се и се оправяй по бързо, че нямаме време. Ще се съберат без нас.
Хриси:Ето ето, ставам.
Аз:До двайсет минути да си пред вас.
Хриси:Добре, хайде. Отивам да се обличам.
Затворих и. Започнах да се ровя из гардеробът... Боже как трябва да се облека? Най сетне реших да се облека така
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Мисля, че е ок. Започнах да си реша косата. Реших да съм с висока опашка. Сложих си крем за лице и гланц. Вече съм готова. Излизам за да видя Хриси и тръгваме.
Г. Т. Н. Хриси
Оф мамка му спи ми се..... Аз кво трябваше да правя?..... А, да щях да се обличам. Оф студено ми е ама не точно.... Кво трябва да облека? А тая туника чак сега я забелязвам. Тя ще бъде...... Оф, за долнище.... Не искам клин..... А ето намерих си и горнище но.... Не мога да остана само по чорапогащник..... Влязох долу. Мама беше заспала на диванът в хола.
