Изкушението на Александър 🔞 | ✔︎ (Книга #1 Братя Бренд)

ГЛАВА 21

Бележка от автора:

Здравейте прекрасни хора! Обещаната глава е тук. Благодарим ви за подкрепата - гласовете и коментарите ви значат много за нас! Моля продължавайте да ни стимулирате! ❤️❤️❤️

С обич: Merry & frintezzaviv

Биа

Когато се събудих на сутринта, него вече го нямаше. Закуската пак беше сервирана на масичката до прозореца и ароматът на кафе се удари в ноздрите ми. Закусих и отидох отново при басейна.

Прекарах няколко часа там, мислейки си за вечерята снощи. Не очаквах родителите на Александър да са толкова топли и любвеобилни. Джада бе същинско съкровище - нещо, по което доста се различаваха с арогантния й син.

По-късно се разходих в огромната градина на имението. Навън беше 38 градуса, затова разходката ми не беше дълга.

Взех си студен душ и облякох тъмно-зелена свободна рокля. В стаята беше прохладно и приятно заради климатика, който работеше на пълни обороти.

Прекарах целия ден сама. Александър не се върна за обяд. Даниел също не беше вкъщи. Изглежда и двамата бяха по задачи днес.

Изгледах няколко епизода на "Never have I ever" по Нетфликс и докато се усетя беше време за вечеря. Коремът ми беше празен. Отидох до трапезарията, за да видя дали има някой вкъщи. Вечерята беше сервирана, но нямаше никой. Реших да хапна нещо, защото умирах от глад.

Беше толкова скучно да си сам в това огромно имение!

Точно си го помислих и чух някой да приближава трапезарията. Надявах се да е Александър, чаках да го видя цял ден, но уви, беше Даниел.

- Хей, хей, Биа! - поздрави ме. - Как си?

- Здрасти, Даниел. Добре съм, благодаря. Ти?

- Изтощен. Цял ден се мъкна по срещи с брат ми и чак сега успях да се измъкна.

- А той къде е? - опитах се да прикрия интереса в гласа си.

- Трябваше да уточни някои неща на последната среща, затова ще се забави малко.
- Гладна ли си? Аз умирам от глад. Да вечеряме?

- Тъкмо щях да започна сама. - отговорих настървено.

- Какво прави днес? - попита Даниел, докато разрязване телешката си пържола.