Изкушението на Александър 🔞 | ✔︎ (Книга #1 Братя Бренд)

ГЛАВА 2

Хей, хей! Тези, които чакахте историята да завърши и те първа я четете, моля ви, не забравяйте да вотвате и да ни пишете коментари! Благодарим ви предварително! 

❤️❤️❤️

Александър

Преди 20 години

- Ако си мислиш, че ще се измъкнеш, малко копеле, жестоко се лъжеш! Ще те намеря и този път ще наритам наркоманския ти задник.

Дъртият Джон ме гонеше за пореден път. Бях в прегръдките на дъщеря му, но сега бягах с всички сили, за да не ме докопа. Този път беше извън кожата си и знаех, че ако ме хване, лошо ми се пише.

Влязох между два жилищни блока, прескочих оградата в края и побягнах. Дебелакът нямаше как да ме стигне. Обърнах се и му показах среден пръст, все още тичайки. След известно време, се уверих, че никой не ме преследва и свих към жилищната сграда, която наричахме наш дом от около три години.

Сградите на Бронкс не бяха лицеприятни, но това все пак беше най-бедният квартал на Ню Йорк. Тук населението с бели беше много по-малко от доминиращото - афро и латиноамериканци. И все пак тази сграда беше много по-сносна от останалите в квартала.

Преди три години живяхме в Бруклин в по-нормална жилищна сграда, в по-нормален апартамент, и някак си в по-нормална среда. Тогава безименият ни богат баща плащаше издръжка на мен и на Даниел.

Казвам „безимен", понеже никога не разбрахме кой е. Майка пазеше тази тайна с цената на живота си. Не стига, че му бе родила едно копеле, но явно толкова го е обичала, че решила да го дари с още едно - брат ми, който е с три години по-малък от мен.

И така Мария-Лорета Бренд живееше спокойно с двамата си сина, които учеха в нормално училище и бяха средностатистически добри деца. До деня, в който връщайки се от училище с Даниел, я намерихме мъртва в дома ни.

Тогава мислих само за едно - трябва да бягаме. Социалните ще ни вземат, ще ни разделят... Напъхах най-необходимото в две раници и всички документи. Взех всички пари, които намерих (не бяха повече от 300 долара) и хванах за ръката Даниел, който беше в тотален шок и просто ме следваше.

Хванахме автобус и се довлякохме в Бронкс. Бях сигурен, че социалните няма да припарят тук, особено в покрайнините. Даниел все още не беше казал и дума. Нямах време да мисля за това. Трябваше да намеря подслон за вечерта. Оставих брат ми и скромния ни багаж под един мост и му казах да чака. Той все още не говореше, само кимна, седна и просто гледаше в нищото.