Изкушението на Александър 🔞 | ✔︎ (Книга #1 Братя Бренд)

ГЛАВА 29

Ако историята на Александър и Биа ви харесва, моля ви, дайте ни поне една звезда! Толкова малко усилие, но за нас означава много! Благодарим ви предварително!

❤️❤️❤️

Биа

- Господи, Александър, ти си прострелян! - сложих ръце пред устата си. После се втурнах към банята, за да взема чиста хавлия.

Върнах се при него и разкопчах ризата му. Почти в средата на гръдния му кош имаше малка дупка, от която бликаше кръв. Сложих хавлията там.

- Притискай хавлията към раната си... - някакъв телефон започна да звъни. Звукът идваше някъде от входната врата.

- Връщам се веднага. - казах и тръгнах натам. Имаше мобилен телефон на земята пред вратата, който звънеше. Някой го беше пъхнал под вратата. Замислих се от кога ли стои тук?

Вдигнах и гласът като робот заговори в слушалката.

- Здравей, Биатрис. Добре дошла на родна земя! - мълчах, не знаех какво да кажа.

- Биатрис, ти отново наруши уговорката ни, а тя беше да се прибереш сама в Англия! Това, което се случи пред апартамента ти беше, за да ти напомни, че ние държим на обещанията си. Ако отново нарушиш уговорката ни, следващите ще са родителите ти!

- Аз... няма да я наруша! - бях забравила как се говори.

- Имаш 1 час да стигнеш до офиса на баща си! Той е навън на бизнес-среща. Когато стигнеш там ще получиш съобщение с името на човека, чиито документи и записи трябва да вземеш. След това ще имаш още 1 час, за да стигнеш до адреса, който ще ти изпратим по-късно и да предадеш документите и записите. Не забравяй, че те наблюдаваме! - връзката прекъсна.

Какво щях да правя? Трябваше да помогна на Александър! Той губеше много кръв. Нямах време! Извадих телефона от задния джоб на дънките и набрах мама.

- Ало, Биа, толкова се радвам да те чуя. Как си детето ми? - зазвуча мекият й глас в слушалката.

- Мамо, имам спешна нужда от теб! - говорех бързо и накъсано.

- Какво се е случило, Биа? Добре ли си?

- Да, аз съм добре, нищо ми няма. Александър е прострелян! Моля те, мамо ... - започнах да плача по телефона, като малко дете. – Ела, в апартамента ми на Fairholme road възможно най-бързо. Моля те побързай, мамо!