Изкушението на Александър 🔞 | ✔︎ (Книга #1 Братя Бренд)

ГЛАВА 39

*Прочетете бележката на автора най-отдолу, моля.*

Ако историята на Александър и Биа ви харесва, моля ви, дайте ни поне една звезда! Толкова малко усилие, но за нас означава много! Благодарим ви предварително!

❤️❤️❤️

******

Биа

- Антъни е загубил от паметта си приблизително последната година от живота си. Това е нещо типично за травма на главата, каквато той има. При сътресение на главата загубата на памет може да продължи до две седмици при възрастните. В неговия случай травмата е по-сериозна и не мога да определя колко време ще му е нужно, за да възвърне паметта си и дали изобщо ще я възвърне. Загубата на последните събития от живота е също нещо много типично при черепно-мозъчните травми. Това, което мога да ви посъветвам е да бъдете изключително търпеливи и да се опитате да го държите във възможно най-познатата му среда на живот. Нека бъде заобиколен от хората, с които по принцип прекарва ежедневието си, т.е. най-близките му хора. Антъни трябва да води изключително спокоен и здравословен начин на живот. Всичко това ще увеличи шансовете му за възвръщане на паметта, но не би могло да го гарантира.

Бяхме в кабинета на д-р Стивънс. Повика ни след като проведе няколко теста с Александър, за да ни обясни какво всъщност е състоянието му. Изглежда имаше големи шансове Александър никога да не си ме спомни! Нещо, което ме изплаши до смърт. Не мога да повярвам, че това се случва. Започна да ми се повдига и веднага изтичах до тоалетната. Цялото това напрежение и тази неизвестност ме побъркваха. Влязох в тоалетната кабинка и повърнах. Чувствах се толкова слаба. Виеше ми се свят и студена пот започна да избива по цялото ми тяло и лицето ми. Срутих се на земята и сълзите сами започнаха да се стичат по лицето ми. Чувствах се безсилна.

******

Мина цяла седмица откакто Александър се върна в съзнание. Доктор Стивънс пожела той да остане под наблюдение за поне още една седмица. Посещавах го всеки ден, но беше адски странно, защото той не ме помнеше. Не помнеше нищо свързано с мен. Не помнеше и родителите ми. Просто отивах там, казвах му здрасти, питах го как е и си тръгвах. Джада прекарваше повечето време с него.

- Здрасти! - казах след като почуках леко на вратата на стаята му.

- Хей. - отвърна той някак равно.