Изкушението на Александър 🔞 | ✔︎ (Книга #1 Братя Бренд)

ГЛАВА 34

Мили шоколадчета, поднасяме  ви новата глава с надеждата да ви хареса. Ако е така, моля дайте ни звездички⭐⭐⭐. Очакваме вашите коментари!!!
🥰😘🥰

С обич: Merry & frintezzaviv

Биа

Стъклата се удариха в пода, образувайки невероятна вълна от силен шум. Няколко от огромните прозорци, простиращи се от тавана до пода, бяха изпочупени от изстрели идващи от вън. Дори не осъзнах как вдигнах ръце и запуших ушите си. Изведнъж всички се разпищяха и започнаха да тичат в различни посоки. Александър ме дръпна рязко и ме бутна на земята, заставайки от дясната ми страна, с подпрени на пода ръце. Започнах да се оглеждам за майка ми и баща ми. Забелязах ги в средата на ресторанта, търсещи нещо с поглед. Вероятно търсеха мен! Опитах да ги извикам, но гласът ми се изгуби сред целия този шум.

- Трябва да отида при тях. - обърнах се към Александър.

- Няма да ти позволя да отидеш никъде. - поклати той глава в отрицание.

- Не ме интересува! - казах и понечих да се изправя, но той ме дръпна и ме закова за пода.

- Пусни ме... - изсъсках в лицето му и когато се обърнах да проверя родителите ми, видях тъмната фигура на висок мъж, който се прокрадваше сред паникьосаните хора. Отличаваше се от всички останали по това, че беше облечен в обикновена черна тениска и черни дънки. Нещото, което накара сърцето ми да заблъска в момента, в който го видях, беше фактът, че носеше черна маска на лицето си.

Това, което последва се случи много бързо. Мъжът гъвкаво се промъкна сред тичащите хора и стигна до лутащите ми се родители. Застана на няколко крачки разстояние от тях, извади пистолет отзад изпод тениската си и го насочи към баща ми. Баща ми дори не го видя. Майка ми изпищя и сложи ръце на устните си.

Мъжа стреля веднъж право в левия крак на баща ми. Този път аз изпищях. Баща ми извика от болка и падна на земята, държейки се за крака. Мъжът с маската грабна майка ми, обърна я с гръб към себе си и насочи пистолета към главата й. Изправих се и започнах да тичам към родителите си. Той започна да я дърпа към изхода. Майка ми беше вцепенена.

- Мамо-о-о... - извиках, когато стигнах там. - Моля те, пусни я - започнах да умолявам мъжа, който я беше хванал през врата. Той продължаваше да я дърпа към изхода. Почти бяха стигнали до вратата, когато чух изстрел. В следващия момент мъжът пусна майка ми и падна на колене, а от челото му през маската започна да се стича кръв. После се строполи на земята по лице. Обърнах се натам, от където дойде изстрела и видях Александър с пистолет в ръка. Майка ми изтича към мен и ме прегърна, след което и двете заобиколихме баща ми, който беше изгубил съзнание.