𝗦𝘁𝗶𝗴𝗺𝗮 || 𝚝𝚊𝚎𝚔𝚘𝚘𝚔

01 - ,,The Ferris wheel"

Лек вятър се носеше покрай лицето на Техьонг, докато се возеше на виенското колело и наблюдаваше земята под него. Предпазителят пред него беше стар, метален и се лющеше, а под боята се виждаше подозрително много ръжда. Освен това беше леден заради декемврийския студ. Те не посмя да се хване за него, защото след като опита, усети как кръвта в пръстите му се връща нагоре веднага - обратно по вените му. Сега просто държеше ръцете си в скута си и не откъсваше очи от земята. Не искаше да отклонява поглед. Ако го направеше, щеше да се изгуби в очите му. Пак в тези шоколадови топли очи.

Тези на Чон Чонгкук. Най-добрият му приятел.

Макар и напоследък да не можеше да го види като такъв. Редовно хващаше мислите си да отиват към устните и тялото на Кук. Чувстваше се ужасно заради това. Най-вече защото познаваше другия, откакто бяха малки деца. Правеха всичко заедно - от началното училище до гимназията. Откакто се запознаха в първи клас, бяха неразделни. От карането на колело в парка в събота вечер до първите им целувки и първия им път - бяха споделилили всичко един на друг. Познаваха всяко събитие, всяка подробност. Бяха виждали най-уязвимите си страни и преминали през най-трудните си моменти заедно. Душите им бяха голи една пред друга и разкриваха всичко.

А сега Техьонг трябваше да се въздържа от месеци да не го целуне.
Как изобщо беше стигнал дотук?

Никога преди не му бе минавала картина в ума, в която с Чонгкук са нещо повече от най-добри приятели. Нито мисъл, нито намек - нищо. Не и до началото на дванадесети клас. Вижте, Кук винаги си е бил привлекателен, но нещо накара Те да го вижда по този начин в последно време. Дори си спомняше първия момент, в който в главата му изникна неприличен образ на момчетата заедно. В леглото.

ꕥ РЕТРОСПЕКЦИЯ ꕥ

Техьонг седеше на неудобния дървен стол от махагоново дърво в училищната библиотека. Полудяваше - беше затрупан с есета и задачи, които трябваше да приключи до края на седмицата. А за да успее, трябваше да пише всеки ден. По минимум три часа. Проблемът е, че все още не беше изградил тази издръжливост и започваше да се разсейва на всеки петнайсет минути. Мозъкът му просто си търсеше начин да си почине, тъй като той не беше от хората, които решаваха задачи с лекота. Всъщност в училище се справяше на доста средно ниво. Но понеже беше последна година, имаше надеждата и желанието да повдигне успеха си поне малко. И сега му излизаше през носа.