𝗦𝘁𝗶𝗴𝗺𝗮 || 𝚝𝚊𝚎𝚔𝚘𝚘𝚔

02 - ,,Were you gonna kiss me?"

- Хей, Те! - извика Кук, преди да се обърне към чина зад себе си, където седеше най-добрият му приятел - сам и забил поглед в телефона си. Беше междучасие, а на него му беше скучно.

- Хм?

- Знаеш ли, че сърцето на скаридата се намира в главата ѝ? - възкликна, изумен, а Те само се усмихна на това колко очарователен изглеждаше, докато констатираше произволни факти. Но как му се искаше и неговото сърце да беше в главата му - може би така щеше да го контролира по-добре, да бъде по-разумно.

- Хайон ми го каза!

Усмивката на лицето на Те помръкна. Предпочиташе да не чува последната част, но ето че името ѝ отново някак си намери място в разговора им. И сега последното, което искаше, беше да се прави на впечатлен, затова го погледна и отвърна:
- Всъщност знаех това.

Изражението на Кук се промени - сякаш цвете увехна. - О. Добре - каза с доловимо разочарование и се обърна обратно, като просто извади телефона си и замълча.

Техьонг въздъхна. Не искаше да кара Чонгкук да се чувства зле, но мисълта за Хайон го караше да се държи студено към него. Това момиче го дразнеше до краен предел. Най-лошото бе, че тя всъщност беше добронамерена и мила и изглеждаше невъзможно човек да я мрази, макар и да беше досадна. А Те някак си намери начин да го прави и това също го побъркваше.

- Куки, ще ми обясниш ли това? - попита изведнъж един дразнещ глас от предния чин. Техьонг нямаше нужда дори да вдига поглед, за да разбере на кого принадлежеше. - Не го разбирам!

- Кое? - Чонгкук веднага скочи да ѝ помага и огледа добре тетрадката ѝ. Беше някаква задача по математика - вероятно ужасно лесна - и той се усмихна топло. - Това е простичко-

- Не е вярно, трудно ми е! - изциври Хайон, скръсти ръце и се нацупи.

И това беше достатъчно да подлуди Техьонг. - Ще спреш ли да мрънкаш? - сепна я, което я накара да го погледне с шок и трудно доловима - но все пак присъстваща - омраза в очите.

Момичето имаше две опции - да се нахвърли на Техьонг и да му каже открито какво мислеше за него или да се направи на засегната и да се разплаче. И тъй като първата опция нямаше да ѝ донесе точки пред Чонгкук, избра втората.

Ръцете ѝ се залепиха за лицето ѝ, докато хлипаше, а от очите ѝ се стичаха фалшиви сълзи. Наистина беше добра актриса.