𝗦𝘁𝗶𝗴𝗺𝗮 || 𝚝𝚊𝚎𝚔𝚘𝚘𝚔

06 - ,,Glass closet"

- Ким Сокджин, ти си най-безотговорният човек, когото познавам!

- Не разбирам какво толкова е станало!

- Не разбираш?! Осъзнаваш ли, че си завел тийнейджър в гей бар посред бял ден и не само си го оставил да пие, но и си пил с него?! На всичкото отгоре трябваше да идвам пеша да ви взема, защото колата беше в теб! Какво щеше да стане ако се беше качил в нея пиян?! А?!

- Знаеш, че не бих го направил! Освен това Техьонг е на осемнайсет и може да пие!

- Това не значи, че трябва! Той все още е гимназист!

- Имаше нужда от това!

- Няма нищо, което алкохолът да може да реши! Нищичко! И ти, като голям човек, трябваше да му обясниш това! Да повдигам ли темата, че си отишъл на бар с друг? Какво трябва да си помисля аз?

- Знаеш, че никога не бих ти изневерил...

Техьонг седеше на ръба на дивана с ръце в скута си. Очите му се взираха в стъклената маса пред него, но умът му витаеше другаде. Слушаше внимателно всяка една дума, която излизаше от устите на Джин и Намджун. И с всяка следваща се чувстваше все по-ужасно. Не само защото главата му беше ужасно замаяна и пикочният му мехур щеше да се пръсне всеки момент от литрите алкохол, които беше изпил, но и защото беше предизвикал скандал между двамата влюбени. Не очакваше да се почувства толкова зле - физически и психически - след като беше пил. По филмите портретираха пиенето като нещо, което да те разсее, да те накара да се почувстваш по-добре. Но защо накара него да страда още повече? Създаде конфликт между млада двойка. Главата го болеше от него, стомахът му сякаш се преобръщаше. Алкохолът беше точно като кълбо от най-ужасните му мисли, което се разплиташе и се увиваше около всеки, който го докоснеше.

Едно знаеше. Никога повече нямаше да пие.

Ръцете на Те стиснаха дивана, а устата му зейна леко, докато се опитваше да си поеме дъх. Чувстваше се ужасно. Толкова зле, че пред очите му причерня. Нещо започна да се надига от стомаха му. Сърцето бумтеше в главата му.
- Хьонг— хьонг, къде е тоалетната?

Разгорещеният спор между двамата секна, когато очите им се насочиха към пребледнялото лице на Техьонг.

- О, не, не и това! - възкликна Намджун и хвърли предупредителен поглед към гаджето си, преди да излезе от стаята.