𝗦𝘁𝗶𝗴𝗺𝗮 || 𝚝𝚊𝚎𝚔𝚘𝚘𝚔

11 - ,,Reckless"

- Хубаво е - гласът на Техьонг отекна в почти празната стая.

Между четирите бели стени бяха затворени семпли мебели и застоял въздух. Сивите пердета се спускаха до ореховия ламинат и закриваха гледката от прозореца, но измежду гънките им се процеждаха няколко лъча светлина.
Стаята беше малка - на човек му трябваха десет секунди, за да я огледа отвсякъде. Мебелировката в нея се състоеше от легло персон и половина, обградено от нощни шкафчета; двукрилен гардероб и кухненски бокс в ъгъла. Оскъдните предмети в помещението го караха да изглежда незавършено и студено. Въпреки това имаше някакъв чар. Беше скромно и смиряващо.

- Къде да оставя това? - обади се отново Те, поглеждайки към кашона в ръцете си. Очакваше отговор от Чонгкук и то веднага, тъй като пръстите му започваха да поддават под тежестта.

- Някъде до леглото. После ще го оправям - отвърна другият, докато кракът му прекрачваше прага на вратата. Под мишница носеше картонена кутия, а от другата му ръка висеше черна торба.

Те се загледа във фигурата на приятеля си. Напоследък не можеше да се сдържа да не го прави - особено когато Чонгкук носеше подобни тесни дънки, които подчертаваха извивките на бедрата и дупето му. Платът сякаш се стичаше съвършено по тялото му. Чернокосото момче се наведе и остави предметите в ръцете си на пода, когато от наклона ръбът на тениската му се плъзна нагоре по кръста му, разкривайки част от талията и стегнатия му от тежестта корем.

Кашонът се изплъзна от ръцете на брюнета и тупна на земята с глух трясък. Той присви очи от неудобство и се обърна виновно към Кук.
- Съжалявам за това!

Кафявите очи на чернокоското се впериха невинно в Техьонг, а после в кашона до него, преди да се усмихне.
- Не се притеснявай. Няма какво да се счупи.

Другият кимна сковано и побърза да излезе, за да внесе вътре останалия багаж, оставен пред вратата. Беше изненадващо скромен за човек, който се нанасяше за дълъг период от време в ново жилище.
- Хей, Кук, - започна Техьонг, влизайки настрани през вратата, тъй като кутиите в ръцете му бяха обемни. - това ли е всичко?

- Да, баща ми ще докара останалото през седмицата - обясни Чонгкук, докато поставяше един от кашоните върху кухненския плот. - Засега ми трябват само малко дрехи и съдове.

Кафявокосият кимна отново и се огледа наоколо, чудейки се какво да върши, след като бяха внесли всичко, което трябваше.

Сякаш забелязал това, Кук се приближи към него и проговори.
- Аз ще подредя нещата, ти може да се прибираш. Благодаря ти за помощта - каза и се усмихна.

Техьонг поклати глава неодобрително и се намръщи срещу другия.
- Ще остана да ти помогна. Нямам бърза работа - увери го, преди да закрачи към една от големите кутии до леглото.

Пръстите му внимателно отлепиха скоча, който увиваше капака на един кашон, и го отвориха. Очите му набързо разгледаха съдържанието вътре. Бяха няколко шампоана и гъби за баня, както и четката и пастата за зъби на Чонгкук. Под тях синееше прилежно сгъната плат. Младежът го хвана в ръцете си и го огледа. Беше семпъл, но по него бяха нарисувани делфини. Те погледна другия неразбиращо.

- Аз ще занеса тези в банята - заяви чернокосият, след като беше клекнал до него, и побърза да отдръпне нещата от измежду пръстите му.

- Защо си носиш завеса за баня?

- Тук няма такава, а не ми се иска душът да пръска тоалетната чиния всеки път - разясни Кук, хвана няколко бутилки шампоан в свободната си ръка и се изправи.

Брюнетът кимна утвърдително с глава и се усмихна закачливо.
- Харесват ми делфините.

Неловък смях се изплъзна прямо от устата на чернокосия. Пръстите му почесаха нервно тила му.
- Майка ми я избра.

- Има добър вкус - отбеляза Техьонг, показвайки широка усмивка.

Големите му тъмни очи заблестяха пред погледа на Чонгкук. А колко красив изглеждаше в неговите собствени очи. И то повече от всякога. Беше различно и сърцето му се разтуптя. Нервно преглътна буцата в гърлото си и прокара пръсти през катранено черните си коси. Искаше му се да можеше да контролира пулса си в момента - караше го да се замае. Изобщо не му харесваше да губи контрол над тялото си по този начин.

Когато осъзна, че мълчанието беше започнало да става тягостно, а Те го гледаше объркано отдолу, момчето прочисти гърлото си.
- Отивам да ги оставя в ба-банята—

Кук се проклинаше, че заекваше така пред най-добрия си приятел. Техьонг караше тялото му да изтръпва, в резултат на което му беше трудно да се държи нормално. Особено когато трябваше да крие ерекциите си пред него.
Кафявокосият кимна утвърдително с глава и се усмихна слабо. Беше очевидно, че беше усетил неловката атмосфера и другият побърза да се изниже от стаята, държейки синята завеса пред себе си. Трябваше да се успокои, иначе отново щеше да му се наложи да се облекчава в тоалетната. Не беше истина през какво преминаваше - само защото приятелят му беше решил да го погледне с широко отворени невинни очи, докато коленичеше пред него.
Кук не знаеше от кое да се чувства по-зле - от факта, че изобщо сексуализираше някого така или от този, че по случайност този някой беше най-добрият му приятел. Побъркваше се, защото не беше изпадал в подобна ситуация с никого другиго преди. Техьонг наистина беше повече от специален за него, но не можеше да му гледа по този начин. Караше го да се чувства мръсен.


Чернокосият внимателно постави шампоаните върху поставката в банята и побърза да разгъне завесата, за да се заеме с нея и да се разсее. Имаше нужда да помисли за нещо друго извън това, че най-добрият му приятел беше непоносимо привлекателен и наскоро изведнъж беше започнал да го привлича.