Dear first love,

Осиновен

- И така, Лин, ще ти разкажа малко за мен и Даниел. - започна Майкъл.

- Добре, цялата съм в слух. - отговорих аз.

- Моето и това на Даниел са много близки приятелски семейства.. Майките ни са били най-добри приятелки още от гимназията. А бащите ни са трети братовчеди, също много близки. О, да, забравих да кажа, че и на двамата родителите ни са българи. Направили си двойна сватба в България и след това заминали за Франция. Започнали си по един бизнес и преуспели. След три години съм се родил аз. За съжаление, родителите на Даниел не могли да имат дете и затова осиновили него.

Усетих как шока се изписа по лицето ми. Очите ми се разшириха, веждите ми скочиха поне сантиметър нагоре.

- Какво? Искаш да кажеш, че Даниел е осиновен?! - не можех да повярвам аз - Но аз видях майка му и те са идентични!

Майкъл само се поусмихна.

- Хаха, не си първия човек, който не може да повярва. Така е, много си приличат, но е просто съвпадение. Нямат кръвна връзка.

Направо не беше за вярване...

- Значи, майка му е бездетна... Горката тя...

- Всъщност, не е. Когато с Даниел бяхме на седем, се роди малкият му брат, Ейдън.

- Сега като се замисля... Той спомена за по-малкото му братче. - спомних си аз.

- Защо го казваш все едно е някакво ангелче?! - измърмори сънено и леко сърдито Даниел.

- Я виж ти, Круела де Вил се събуди. - казах аз, засмивайки се.

-А Пътикакаует започва да се заяжда още от сутринта. - заяви Даниел, потърквайки си очите.

Френският на Даниел беше отличен. Нищо чудно, разбира се, просто още не бях свикнала с факта. От устата му подигравката си звучеше дори изящно. Ама все пак си беше тъпотия. Добре-звучаща френска тъпотия.

- Първо на първо, не е сутрин, 3:00ч. следобяд е и второ на второ, не съм ти Пътикака-нещо си. Ако толкова държиш да ми лепиш прякора, поне нека е на български.

Той се ухили на остроумничеството ми и се надигна облягайки се на големите си ръце.

-Да, да, добре, Фъстък, извинявай.

Това момче беше на 5, сигурна съм.

- Добре, значи затова и двамата говорите български, нищо, че сте израснали във Франция. А защо сте в България сега? - попитах аз, сменяйки фъстъчената тема.