Сделка

15 2 0
                                    

Събудих се с ужасно главоболие. Майка ми стоеше пред мен и киснеше някаква кърпа в купа с червеникава течност. Носът ми беше запушен и не можех да усетя аромата, но предположих, че е оцет.

- Как си? - попита ме тя.

- Еми... - подсмъркнах, - не много добре, но до довечера може да ми мине, няма нужда да отменяме партито!

Майка ми ме погледа и не каза нищо, след това приближи ръката си до подмишницата ми и взе термометърът, който аз така и не разбрах, че беше там. Погледна го и каза:

- С 39 градуса температура, лъщящи очи и запушен нос не мисля, че ще можеш да празнуваш. Нито момичетата ще се забавляват, нито ти.

След тези думи, тя повдигна косата ми назад и сложи сгънатата кърпа с оцет на челото ми.
Трябваше да призная - това беше най-студеното нещо, до което съм се докосвала. Майка ми излезе от стаята с думите "Купих ти кифла с шоколад за закуска, ще я стопля и ти я давам."

Лежах в леглото си, докато всички спомени от вчерашния ден се завръщаха един по един в главата ми. Първо за Ноа, който се бе появил от нищото, след това за Майкъл и за факта, че Даниел е осиновен, а и после онзи дъжд... Май наистина ми се струпа много. Сетих се и за "интригуващия" ми телефонен разговор с Даниел, след като се прибрах. Когато го попитах откъде ми има номера, той ми отговори, че го е взел докато съм била в стаята на бабата на Ноа. Наглото същество дори ми се изсмя с думите: "Трябва да си измислиш по-добра парола от 100000". Мога да си представя как този идиот ми се смее подигравателно в лицето... Е, не, сменям си паролата!

Грабнах телефона си и смених тъпата паролата, след това влязох в инстаграм.

Видях, че имам четири нови съобщения, а едно от тях беше от непознат акаунт. Отворих профила.

Забелязах, че го следвах, едва не се задавих, едната ми вежда буквално хвръкна нагоре от подозрение, а накрая се усетих какво се случваше

¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.

Забелязах, че го следвах, едва не се задавих, едната ми вежда буквално хвръкна нагоре от подозрение, а накрая се усетих какво се случваше. Това беше идиота, който, освен номера ми, беше взел и инстаграма ми... Наглостта му нямаше граници! Та, интересно ми беше какво ми е писал, затова отворих чата и какво да видя:

Dear first love,Donde viven las historias. Descúbrelo ahora