Спах съвсем спокойно, не сънувах нищо. Обичах този тип сънища - черен екран пред очите ти, спокойствие, без стрес, без излишни засрамващи спомени от миналото, просто спиш и това е. Но изведнъж започнах да сънувам Една позната картина започна да се избистря в съзнанието ми...
Малко момче и момиче бягаха по тясна паветирана уличка. Бяха хванати за ръце, а усмивките не падаха от детските им лица.
Да, това бяхме аз и моята първа любов, Ноа. Както винаги - тичахме, хванати за ръце; смяхме се; забавляваме се; играхме си. Обичах го като приятел, но го харесвах и като нещо повече. Той, разбира се, не подозираше нищо. Аз не смеех да си призная. Не защото се страхувах, че той повече няма да иска да ми е приятел, просто се срамувах. Детски срем от детски чувства. Тези мои чувства - презирах ги от дъното на душата си. Опитвах се да спра да мисля за тях. За жалост, не можех...
- Лин, искаш ли да те кача на конче? - попита ме с пискливото си детско гласче Ноа.
- Ноа, не ставай глупав, ти си по-слаб от мен, как ще ме носиш?! - отвърнах аз, вътрешно умирайки да ме качи на конче.
- Но аз ще порасна и ще стана дори по-висок от теб! - ядоса се той.
- Ще видим... - засмях се аз.
Той беше с една година по-голям от мен, но аз бях по-високата. Растях висока и се гордеех с това, даже бях по-висока от всяко момче, което познавах. Въпреки че вътрешно исках да съм ниска, защото Ноа трябваше да бъде по-висок от мен. Исках с него да си отиваме, височината обаче пречеше. И не беше само тя...
- Хайде, де, Лин! Моля те! Няма да те изпусна, обещавам! - крещеше той.
- Не, няма да стане! Ще ме носиш на конче, когато станеш висок колкото мен! - заявих аз и погледнах нагоре. - Виж, започнало е да се стъмва, дядо сигурно ще ни извика скоро.
- Да, или ще прати Ема да ни търси... - допълни той.
Ема. Нратовчедката на Ноа, която беше две години по-малка от нас. Беше сладко русо момиче, с лунички и, за разлика от мен, тя беше доста очарователна и привлекателна. Тогава изглеждах ужасно, но не ми и пукаше особено. Постоянно носех анцузи и панталони, не обичах прилепнали дрехи като клинове и дънки. Косата ми винаги беше вързана. Ема обаче се обличаше много по-момичешки от мен. Винаги беше с роклички и косата ѝ беше постоянно на две плитки. Все ѝ се чудех, как може да позволява да ѝ плетат косата всеки ден?! При мен едва се получаваше да ми я срешат, камо ли да я сплитат.
CZYTASZ
Dear first love,
Romans"Сърцето е буря, която разумът стремглаво се опитва да смири." Първата любов на Лин се връща неочаквано в живота ѝ. Опитва се отново да замае главата ѝ, а стихията от чувства в сърцето ѝ не спира да върлува и, когато пред очите ѝ попада заядливо тъм...
