Какво? Съобщение от Ноа?! По принцип ми пише само за да ми честити рождения ден. Какво иска...?
/Hi/
/What's up?/
Написал е само "Здрасти" и "Какво става?". Добре, ще му отговоря:
/Hey/
/I'm getting ready for school/
/How you doing?/
Така е добре. Съвсем небрежно, за да не си помисли, че се вълнувам от чата с него. Все пак, чувствата ми сега са не тези, които изпитвах като дете. Сега не съм малкото момиченце, което бях.
Сега не бих наранила себе си.
Изведнъж спомен от детството запрепуска в главата ми...
- Мамо, мамо, той е тук! Ноа е тук! - крещях от радост аз, тичайки из къщата в Беланик, след като бях видяла от прозореца колата на дядо му да паркира на улицата.
- Да, но няма да си играете тази седмица, защото той трябва да свикне с часовата разлика. - отговаряше майка ми с младежкият си, нежен глас.
- Еее... - мърморех в отговор.
Помня, че чаках цяла година, за да стане лято и Ноа да дойде. Лятото беше любимият ми сезон точно заради това.
- Лин! Тръгвай! - скастри ме майка ми, гледайки, че стоя и си губя времето с телефона.
Избрах си аутфит, наклепах си лицето с 1001 крема, серум и т.н. , сложих си малко коректор, спирала и руж, а след това си обякох дрехите. Сложих си сребърни бижута, отиваха си повече с днешната визия. Не разполагах с много време, затова не си изправих косата, а я захванах с една шнола. Обух си обувките, сложих якето и раницата на гърба и се обърнах в посока кухнята, където се намираше мама.
- Чао, мамо!
- Приятен ден, мила! - чух като отговор.
И така затворих вратата и се оправих към автобусната спирка. Когато пристигнах, видях един мъж, който бях започнала да срещам доста често. Явно се беше преместил тук. Открояваше се от другите хора на спирката - около метър и деведесет беше висок.
И докато се опитвах да разбера как е възможно да има толкова високи хора, автобусът ми взе че пристигна.
С периферното си зрение успях да видя как и той се качва. Когато се качих, седнах на моето обичайно място - последната седалка до прозореца. А той седна на седалката пред мен. Беше облечен в черно спортно яке (на чийто гръб пишеше нещо на.. френски?), което не беше закопчал и поради този факт се показваше бяло худи с емблемата на Найк отдолу, светлосив ангунг, нов модел найкове. Прическата му беше сякаш току-що е излязъл от фризьорски салон. Приличаше на богаташ. А когато дръпна ръкавите на едната си ръка и отдолу се подаде очевадно скъп часовник, съмненията ми рязко придобиха сигурност. Беше фрашкан с пари. Или техните. Но какво ще прави богаташ в градския транспорт?! Би трябвало да кара скъпа кола, нали?
ESTÁS LEYENDO
Dear first love,
Romance"Сърцето е буря, която разумът стремглаво се опитва да смири." Първата любов на Лин се връща неочаквано в живота ѝ. Опитва се отново да замае главата ѝ, а стихията от чувства в сърцето ѝ не спира да върлува и, когато пред очите ѝ попада заядливо тъм...
