Глава 1: Тежестта на короната

1K 35 12
                                    

Здравейте, любими! ❤️

Повечето от вас ме познават от общия ни профил с Мери - Merry_and_Frintezza , където в момента пишем "Лудостта на Даниел" - втората книга от серията за братя Бренд. Реших да споделя и един мой самостоятелен роман, който отдавна се върти в главата ми. Надявам се да ви хареса!

Имайте предвид, че е по-скоро дарк роман, което означава, че има много неприличен език, секс сцени и насилие. Четете на ваша отговорност!

Ако ви харесва това, което създавам - вотвайте, коментирайте, споделяйте с приятели! Благодаря ви! ❤️❤️❤️

*****

Преди 10 години

Еванджелин

Да си най-любимото същество на директора на частна спортна гимназия „Сейнт Джеймс" носи със себе си своите привилегии. Но когато си същото любимо същество на кметицата на града, това вече те изстрелва над простосмъртните и започваш да вярваш, че имаш властта да направиш каквото поискаш. И ако сгрешиш, просто поглеждаш с невинни и тъжни очи във влиятелните ти родители и знаеш, че всичко ще ти се размине.

Това бях аз преди десет години. Най-популярното момиче в гимназията и също Кралица на бала. Бих казала най-популярното момиче дори в цял Форт Лодърдейл. Съмняваше ли се някой?

Бях глезеното момиченце на Чарлз и Елизабет Кинг. Баща ми, както вече споменах бе директор на престижната частна спортна гимназия „Сейнт Джеймс" и главен треньор на училищния ни отбор по американски футбол. Въпреки че градът ни е малък, авторитета на гимназията се простираше много извън пределите му. Баща ми бе известен, чаровен и уважаван човек, но най-ценното качество, според милата ми майка бе, че той беше дяволски богат, по-богат дори от нейната фамилия. А най-ценното му качество, според самия него бе, че има нюх на хрътка, когато ставаше въпрос за добри играчи по американски футбол.

Майка ми по това време бе кметица на малкия ни курортен град. И двамата с баща ми бяха от богати семейства. Винаги съм си мислела, че техния брак не е бил по любов и не защото са влизали в пререкания, а защото тяхното разбирателство изглеждаше прекалено префинено, за да е истинско. Моето 18-годишно Аз тогава, не навлизаше в големи подробности, да анализира отношенията на влиятелните си родители.

Без милост за Еванджелин 🔞Donde viven las historias. Descúbrelo ahora