Без милост за Еванджелин 🔞

ГЛАВА 8: Кралят и кралицата на бала 🔞🔞🔞

Хей, любими! Новата глава е вече тук! Съжалявам, че се забавих толкова много време, но наистина имах ангажименти. Надявам се да съм се реванширала с тази дълга глава. 

Ако ви харесва това, което ражда главата ми, подкрепете ме със звезда и коментар! Благодаря ви безкрайно много! Това наистина означава много за мен.

Може да прочетете книгите ни с Мери Merry_and_Frintezza  - ако все още не сте го направили!

Хей, също... последвайте ме. 

Целувки.

******

Еванджелин

Излишно е да казвам какво се случи след онази ужасна нощ, но ще го направя накратко. Върнах колата на Клеър, прибрах се по най-бързия начин и почти се удавих в сълзите си. Потънах в кошмарните чувства на самосъжаление, обвинение и болка. Отново и отново.

На училище бях отново с фалшивата маска на лицето си – надменна, арогантна и усмихната. Както винаги. Опитвах се всячески да избягвам Маккена и успявах. Оставаше точно един ден до дипломирането ми и бала.

Вече бе сутринта преди церемонията за дипломирането. Естествено, нашите ги нямаше. Баща ми бе зает с церемонията, а майка ми – с нейните ангажименти. Единствената, която винаги беше тук, бе Магда.

- Ето, идва капучино с най-вкусните кифлички на Земята!

Магда се усмихваше широко и постави чиния с превъзходно изглеждащи кифлички и ароматно капучино пред мен. Усмихнах й се вяло и промърморих благодарност, като стоварих дупето си на стола.

- Хей, миличка, днес е специален ден? Не си ли щастлива, че завършваш? – Магда сложи чаша кафе пред себе си и се втренчи очаквателно в мен. – Не е ли вълнуващо? Започваш нов етап от живота си. Ммм?

- Мхм...

- Какво? Еви, има ли нещо?

- Само, ако знаеше...

Тя ме погледна угрижено и тъкмо бе отворила уста, за да ме попита нещо, когато на вратата се звънна.

- Ей, сега се връщам.

- Чудесно. – промърморих, благодарна за прекъсването.

Не знам какво ме накара да й кажа това. Сега щеше да захапе като куче – кокал. Ето я, връщаше се.