Без милост за Еванджелин 🔞

ГЛАВА 10: Скръб и съкрушение

Хей, любими - новата глава е тук за вас! 

Надявам се да ви хареса. Ако желаете да качвам по-често  - гласувайте.

Благодаря ви!

******

Еванджелин

„Прах при праха и пръст при пръстта..."

Това бяха думите на отеца, когато полагаха ковчезите в земята с телата на родителите ми. През цялата погребална процесия не бях продумала и дума. Ходех като в транс, хваната от двете ми страни от Магда и баба ми. Имах чувството, че целия град беше дошъл, за да изпрати младите ми родители към вечния им сън.

Вече се намирахме в къщата на родителите ми. Бях опряла ръка върху единия от прозорците във всекидневната и просто гледах невиждащо навън. Мислех си как в един миг обсъждах завещанието на родителите ми с баба, а в следващия миг чувах гласа на сержант от криминална полиция, който ми казваше, че тях вече ги няма. Чарлз и Елизабет Кинг са били блъснати от тежкотоварен камион, който ги е убил на място.

Изяждах се от вина, че последната среща с родителите ми бе толкова грозна. Обвинявах себе си, че бях прекалено безкомпромисна с тях. Никога не съм мислела, че те ще си отидат заедно толкова рано. Да, те не бяха перфектните родители, но те бяха моето семейство и въпреки враждебността, която имах към тях, никога не съм ги мразила. Винаги съм ги обичала. И колко съм се заблуждавала, че те винаги ще бъдат тук за мен. Исках отново да се разплача, но сълзите ми просто бяха пресъхнали.

Хора идваха и изказваха своите съболезнования, но аз дори не се обръщах да ги погледна, просто кимвах мълчаливо. След миг бях докосната с нежност, и погледът ми проследи движението на ръката върху моята.

- Не се обвинявай, Еви. – подсмръкна Магда като обви топлите си ръце около раменете ми. – Знам, че го правиш. Твърде рано ти се наложи да се сблъскваш с бруталната реалност. – тя продължаваше да ме гали нежно, докато говореше със спокойния си глас. – Но такъв е животът, принцесо - и радост, и тъга. Възходи и падения. Но знаеш ли, ти си тук сега, на земята, по жива от всякога и това е дар, който не трябва да пропиляваш напразно.

Кимнах без думи.

- Знам, че се нуждаеш от време да превъзмогнеш тъгата, но моя съвет, мъничката ми, е да не се затваряш в себе си. Живей, заради Чарлз и Елизабет. Усмихвай се напук на тъгата. Учи, пей, танцувай, обичай... Усети всичко, което живота ще ти поднесе. Граби с пълни шепи, принцесо. Обещай ми, че ще го направиш... заради тях.