ГЛАВА 11: Надежда

261 36 4
                                    

Хей, любими, новата глава е тук! ❤️

Ако ви харесва и искате да качвам по-често -  гласувайте и коментирайте.

Следващата глава мисля да е последната разясняваща какво се случва с животите на Еванджелин и Гейбиръл и ще се върнем в наши дни.

******

Гейбриъл

Започнах да чувам далечни гласове. Изведнъж слухът ми се усили и вече ги чувах някъде около мен. Опитах да отворя очите си, но светлината изгори зениците ми. Затворих очите си плътно. Концентрирах се върху гласовете отново, но се чувствах все едно съм в сън.

- Не мога да му кажа истината. Все още не. – това беше мъжкия глас, който чух, когато Черепа ме простреля. Сигурен бях.

- Не можете да криете вечно от него, шефе. – каза мек женски глас.

- Знам, Сорая. По дяволите, знам го.

- Искате ли да ви донеса нещо, за да се почувствате по-добре?

В един миг гласовете започнаха отново да се чуват от далеч. Едва успявах да различа думите.

- Искам той да се събуди, защото ще полудея.

След тези думи всичко потъна в тишина.

******

Започнах да отварям очи, когато отново ме заслепи светлината. Затворих ги и ги отворих отново, опитвайки се да прогледна през отблясъците. Накрая свикнах със светлината, идваща от прозореца и отворих очите си изцяло. Огледах се. Намирах се в болнична стая в легло. Ръцете ми бяха свързани към системи и кабели. Над мен се чуваше пиукане от монитор. Върнах се отново към огледа на стаята. Стори ми се доста луксозна за обикновена болница. Погледът ми попадна върху мъж, който беше заспал в седнало положение в креслото срещу мен.

Започнах да го оглеждам по-обстойно и изведнъж сърдечния ми ритъм се ускори. Мониторът над мен започна да пиука с по-високи и забързани звуци.

Очите на мъжа се отвориха и се заковаха в моите. Сърдечния ми ритъм започна да се нормализира. Това не беше баща ми. Изглеждаше точно като него, но по-здрав и по-силен. Беше издокаран с черен скъп костюм. Косата му бе подредена в сложна къса прическа. Знаех кой е.

Той се приближи към мен и докосна ръката ми. Проследих с поглед движението.

- Гейбриъл? Добре ли си? Намираш се в болница в Маями. Спомняш ли си какво се случи?

Без милост за Еванджелин 🔞Tempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang