My Choice

Part 17

Събудих се в прегръдките на Sunghoon и осъзнах, че го направихме. Той стана и отиде в кухнята, а аз реших да включа телевизора. В този момент си казах, че защо ми трябва да го правя, но все пак го включих и чух новината. Sunwoo беше в болница и това ме разтревожи много. Бързо се облякох и тръгнах, но в този момент Sunghoon влезе в стаята и ме погледна изненадано.
Sunghoon: Eun Young, какво се случва?
Eun Young: Sunwoo е в болница.
Sunghoon: Ще отидеш при него ли?
Eun Young: Да!
Sunghoon: Не можеш ли да останеш при мен?
Eun Young: Съжалявам, но мисля, че трябва да отида при Sunwoo. Той има нужда от мен и аз не мога да го оставя сам в болницата.
Sunghoon: Той не е сам, има си гадже. Защо ти пука?
Eun Young: Искам да бъда с него докато не се събуди. Моля те, разбери ме. - Тръгнах и не казах повече, исках да съм до Sunwoo. Въпреки всичко го обичах, ако знаех, че така ще стане, нямаше да се държа така с него. Не знам причината, но предполагам, че е заради вчерашния ни разговор.
Отидох в болницата, а той беше в несъзнание. Видях го и се приближих до леглото му. Седнах на стола до него и го загледах тъжно и загрижено. Чудех се дали ще се оправи и дали ще се събуди. Стоях до него и се надявах, че той ще се оправи. Бях тъжна и плачех. Наведох главата си надолу, тъжно и покрих лицето си с ръцете. Плачех, съжалявах, обвинявах се и исках нищо да не се е случвало между нас и това нямаше да стане. Нямаше да е тук. Докато се самосъжалявах и ревах, чух нечий глас, и това беше неговия.

Sunwoo: Коя си ти? - Погледна ме стреснато. Всякъш за първи път ме вижда.
Eun Young: Как коя съм? Не ме ли помниш? - Стреснах се от това, което каза, не го очаквах.
Sunwoo: Не те помня ли? За пръв път те виждам. Eun Young: Не говориш сериозно нали? Как може да не ме помниш.
Sunwoo: Съжалявам, ако си разочарована. Но аз не съм човекът, който търсиш.
Eun Yeong: Не го казвай нарочно, само за да ме отблъснеш.
Sunwoo: Как бих могъл да те познавам? - Беше трудно да го приема, че той е загубил паметта. Плачех много силно. Soyeon: Скъпи, как си? - Тя му се хвърли, въпреки че Sunwoo не беше в добро състояние.
Sunwoo: Чуствам се странно и много изтощен. Soyeon, познаваш ли я? Твърди, че съм я забравил, да знаеш нещо.
Soyeon: Тя ли? Казах и да дойде, за да не си сам, докато аз дойда. Тя преживя тежка раздяла и реве по бившия си, няма за какво да се тревожиш. - Soyeon се досети и измисли лъжи, от това още повече ми стана гадно, но нямаше какво да направя. Той помнеше нея, но не и мен. Чувала съм за частична анезия и явно беше това. Докато те разговаряха, аз станах и си тръгнах, без да кажа нищо. Sunghoon: Какво стана, защо се върна и си тъжна? - Когато го видях, му се хвърлих в прегрътките.
Еun Young: Беше прав? Той си има гадже и не трябваше да ходя там. Sunghoon: Какво ти каза? Пак ли те нарани?
Еun Young: Не искам да говоря за това, искам в момента да си тук до мен. Да съм в прегрътките ти и да усещам твоя аромат. Sunghoon: Винаги ще съм тук за теб. Искам да те пазя и да си щастлива.

И така, продължихме заедно. Събрахме се и осъзнах, че ни е било писано. Работихме по песента и често се виждахме в компанията. Чувствах се добре с него и дори още го обичах. Чувствата не бяха изчезнали, но ми беше гадно и за Sunwoo, че не ме помни. Но не можех нищо да направя. Усмивката ми се връщаше отново. Имах желание да кажа на всички за нас. Но преди да потвърдим нашата връзка, хората се досетиха, че имаше нещо между нас. Химията си личеше и един ден го потвърдихме. Всички ни харесваха и ни пожелаваха хубави неща. Но докато аз изпитвах тези емоции и радости, моята приятелка беше много объркана. Тя чакаше Ju Haknyeon, докато усещаше, че Ерик има привличане към нея. Вярваше, че още Haknyeon я харесва, което никога не е било така.
Ерик: Какво правиш тук?
Ji Ra: Няма нужда да ти давам обяснения.
Ерик: Не разбра ли, че Hanknyeon те е използвал и не те е обичал? - Беше си сложил ръката на стената.
Ji Ra: Той е твой приятел, защо говориш така за него?
Ерик: Ако не ми вярваш, отиди и го питай.
Ji Ra: На теб не вярвам, ти си лъжец. - Ядоса се, те бяха на един дъх разстояние.
Ерик: Защо тогава си червена и трепериш?
Ji Ra: Нищо ми няма. - Тя отрече, въпреки че всеки път, когато го видеше, имаше топли вълни. Но пред него отричаше всичко.
Ерик: Напротив, един ден ще си моя. - Той я дръпна за ръката и я притисна към себе си. Ji Ra усети сърцето му колко силно бие.
Ji Ra: Това няма да се случи никога. Аз харесвам друг. - Когато тя се опита да се отдръпне от него, той я целуна. Тогава съвсем случайно минаваше Haknyeon и ги видя.