My Choice

Part 19

Sunwoo: Трябва да разбера какво крият. – Стана от леглото, облече се и излезе от болницата. Нещо не му даваше мира. Когато излезе, много папараци започнаха да го снимат. Не очакваше, че е станал толкова известен, едва беше дебютирал, или поне така си мислеше, защото не помнеше много.

Когато Haknyeon разбра, че Sunwoo е излязъл от болницата, отиде да го вземе.
Haknyeon: Какво правиш? Защо излезе, опасно е! – Помогна му и се качиха в колата.
Sunwoo: Искам да знам. Криеш нещо от мен и това не ми дава мира.
Haknyeon: Казах ти, че сега не е моментът. Той ще дойде.
Sunwoo: Кажи ми какво се случи с мен?
Haknyeon: Преживя катастрофа и сега не помниш някои неща.
Sunwoo: Нещо важно ли съм забравил?
Haknyeon: Може би. Не знам дали трябва да ти казвам. – Haknyeon се зачуди дали да му каже и не го направи.
Sunwoo: Познаваш ли едно момиче? Беше в болницата, седнала до мен и плачеше.
Haknyeon: Eun Young е била при теб? – Той се изпусна, но вече беше късно.
Sunwoo: Eun Young ли каза? Коя е тя? Кажи ми повече. – Когато чу името, главата го заболя.
Haknyeon: Какво ти стана? – Разтревожи се.
Sunwoo: Не знам. Изведнъж изпитах прилив, от който ме заболя главата след като чух това име. Нещо има с нея и ще разбера, ако ти не искаш да ми кажеш. – Излезе от колата и взе телефона си да го провери. Там имаше записан номер с името „моята любов“. Той не бе сигурен кой е, мислеше че може да е Soyeon, но когато видя номера беше различен и звънна.
Sunghoon: Това е той. Защо ти звъни? – Видя името на Sunwoo в телефона на Eun Young.
Eun Young: Не знам. Мислех, че с него сме приключили. – Вдигна телефона.
Sunwoo: Eun Young, ти ли си? – Не знаеше кой е, но искаше да опита.
Eun Young: Спомни ли си? – Изненада се още повече, когато чу гласът му, и сърцето й затуптя бързо.
Sunwoo: Значи наистина си Eun Young? Нека се видим, искам да знам.
Sunghoon: Остави я на мира, тя си има гадже. – Взе телефона, за да каже нещо, и след това затвори.
Eun Young: Защо го направи? – Ядоса се.
Sunghoon: Трябва да приключиш това. Не трябва да продължаваш. И не трябва да се измъчваш повече. Ти си с мен и си моя.
Eun Young: Остави ме. – Стана от него и от неговите прегръдки.
Sunghoon: Ти самата знаеш, че не го обичаш. Била си объркана.
Eun Young: Не се бъркай. Не знаеш нищо. – Тръгна да излиза, но той я хвана за ръката, притисна я още повече и я целуна. – Аз му се оставих.
Sunghoon: Напротив, знам кой обичаш, но ти се объркваш. Това не е любов. Нашето беше и все още е. – Eun Young заплака и той й изтри сълзите с ръката си.
Eun Young: Като се държиш така, ме побъркваш. – Стана й горещо, когато я целуна.
Sunghoon: Ти не беше такава, когато беше с него, но с мен си. Дори гориш, когато те докосвам и целувам.
Eun Young: Познаваш ме много добре. – Заплака отново. Тя харесваше и двамата и се разкъсваше.
Sunghoon: Очите ти говорят. Виждам и през сърцето ти. – Целуна я още по-страстно.
Eun Young: Недей. – Опита се да се дръпне, но Sunghoon я притисна още повече към себе си.
Sunghoon: Няма да те пусна. Ти винаги си била моя и винаги ще си. Ние сме създадени един за друг. И ако искаш да избягаш при друг, за да ме забравиш, няма да го позволя.
Eun Young: Защо се държиш така сега? – Тя искаше да отиде при Sunwoo, но и не искаше да остави Sunghoon, още повече след като се държи така.
Sunghoon: Няма да допусна да те изгубя и ще се боря за теб, каквото и да се случва. Още повече сега, след като всички знаят за нашата връзка.
Eun Young: Моля те, пусни ме. Объркана съм. Искам да разбера какво чувствам. – Тя излезе от къщата, след това отиде в болницата, но там го нямаше и отиде да търси Sunwoo в компанията му.
Haknyeon: Eun Young, какво правиш тук? – Изненада се да я види.
Eun Young: Sunwoo ми се обади, искаше да се видим.
Haknyeon: Обадил ти се? Помни ли те? – Учуден.
Eun Young: Може би. Знаеше името ми.
Haknyeon: Не знаеш ли?
Eun Young: Какво да знам?
Haknyeon: Той не е в болницата и те търси. Не си спомня, просто аз се изпуснах и му казах името ти.
Eun Young: Може без да искаш, но си му помогнал. Знаеш ли къде е той?
Haknyeon: Преди малко бях с него, щях да го закарам у дома му, но той не ме слушаше, излезе от колата ми и тръгна нанякъде.
Eun Young: Ако му се случи нещо?
Haknyeon: Може би те чака още? Защо не опиташ да му се обадиш?
Eun Young: Дали ще иска да говори с мен? Чу Sunghoon да казва, че ми е гадже, и прекъсна разговора ни.
Haknyeon: Мисля, че да. Той те обича още.
Eun Young: Не вдига. – Тя звъня няколко пъти, но той не вдигаше. Не се отказа и той най-накрая вдигна.
Sunwoo: Какво искаш? Може би съм се объркал. Мислех, че ти може да си момичето, което съм обичал, и така те записах. Май само аз съм те харесвал.
Eun Young: Не е така. Не помниш нещата, които се случиха между нас. И аз те обичах.
Sunwoo: Обичала? Било е преди. Сега ти си имаш гадже.
Eun Young: Не е било преди. Нека се видим. Липсваш ми.
Sunwoo: Не искам вече. Разбрах каквото трябваше. – Докато вървеше и говореше с Eun Young, чу случайно по новините да се говори за Eun Young и Sunghoon, връзката им и тяхната обща песен. Дори пуснаха клипа.
Sunwoo: Виждам, че си щастлива с него. Дори имате обща песен и сте известни.
Eun Young: Искам да поговорим, моля те, позволи ми. – Заплаках силно и Sunwoo чу това.
Sunwoo: Добре, ще те чуя. – Сърцето му се сви, когато чу тя да плаче, и след това й каза адреса, където се намира.
Eun Young: Не трябваше да ме пускаш. Дори и да не ме помниш, аз искам да съм с теб. – След няколко минути Eun Young му скочи отгоре.
Sunwoo: Какво правиш? Аз не те помня. – Сърцето му затуптя бързо, когато тя му скочи.
Eun Young: Но чувствата ти? Още са там, нали? – Слезе от него и сложи ръка на сърцето му.
Sunwoo: Може би. Все още не знам какво се случва.
Eun Young: Ще ти помогна да си спомниш. Довери ми се.
Sunwoo: Искам да ти повярвам. Не харесваш ли гаджето си? – Хвана я за ръка и той не знаеше защо.
Eun Young: Нека не говорим за това сега. Нека се насладим на нас двамата.

При Ji Ra в болницата
Haknyeon: Как си, скъпа? – Той се върна при Ji Ra в болницата.
Ji Ra: Не ме наричай така!
Haknyeon: Защо ми се сърдиш? – Знаеше, но не искаше да признае дори на себе си.
Ji Ra: От кога ме харесваш? Не съм ли твоя играчка?
Haknyeon: Значи знаеш всичко.
Ji Ra: Сигурно има и друго, което не знам, но ми беше достатъчно, че се подигра с мен и ме накара да се влюбя в теб. И после какво? Да ме захвърлиш? Винаги казваше, че няма да имаш чувства, възползваше се от мен и сега ми говориш така.
Haknyeon: Бях глупак и сгреших. Виновен съм за всичко и съжалявам.
Ji Ra: Вече е късно. Не искам да те виждам.
Haknyeon: Не трябва да ме отблъскваш. Ние ще... – Прекъсна го.
Ji Ra: Не искам да те слушам. Върви си. – Тогава я заболя коремът, точно когато Ерик пристигаше в болницата и я чу, като изтича при нея.
Ерик: Какво става? Къде те боли? – Разтревожен.
Ji Ra: Коремът ми. Много боли.
Ерик: Кажи какво си й казал и какво й има?
Haknyeon: Тя знае истината, почти цялата, и се разтревожи. Коремът й... тя е бременна.
Ерик: Бременна от кого? От теб ли? – Той го каза на силен глас и Ji Ra чу това.