От другата страна на оградата

Фалшификатът

И ето ни в настоящето! Няколко дни до Хелоуин, а аз още си нямам костюм, нямам и идея какъв ще е той!? Другите вече са избрали - вещици, пирати - обичайното за едно училищно Хелоуин парти. Аз обаче искам нещо необичайно и добре измислено... Сетих се!

- Виктория били помогнала на Теодор с въпроса? - прекъсна ме учителят по география.

- Ама, разбира се, само да си довърша мисълта!

Сетих се! Ще бъда извънземно!

- Добре, готова съм за въпроса ви. - усмихнах се аз - Бихте ли го повторили?

Стоя безмълвен, гледайки ме по един ужасно неудобен начин и накрая се обърна към... Ваня, естествено, кой друг!

- Ваня. Моля, отговори на въпроса.

- О, лесно е. - тя ме погледна със своята грозна, злобна усмивка и довърши - Южна Америка.

- Чудесно! Видя ли, че не е толкова трудно, Теодоре? Трябва само да учиш когато те ще те изпитват! - гордо заяви господинът, като вирна главата си толкова нависоко, че вече не виждаше как изпитаният му се плези от мястото си.

Вече звънецът става така желан от мен - първо: не издържам на гадните погледи на Господин Гордост и Ваня и второ: Нечий друг поглед сякаш прогаря гърба ми. Студени тръпки ме обвиват,като го усетя. Нямам намерение да проверя от къде идва тази топлина и този студ, или по-скоро нямах докато не ги усетих вече силно и цялата се разтресох в тръпки.

- Добре ли си? - Не знам дали съм ви обяснявала за Алисия, ние(заедно с Ейп и Вило) стоим заедно по география,а също и по история. Тя сложи голямата си ръка на рамото ми, при което аз отново потреперих. Вече не издържам. Обърнах се и видях... Филип. Не знам за вас, но едновременно си казах "О, не!" и "We are champions, my friend! О, да, бейби! Шампиони, и още как!"

Извърнах глава, в момента, в които и той направи същото движение. НЕЛОВКО. Сякаш тези думи бяха жигосани на челото ми, след като се обърнах и всички можеха да ги прочетат. Може би не бива да се безпокоя за това, едва една трета от моите приятелки обичат да четат, а именно - Ейприл, само тя. Но когато човек си напише нещо на челото (или се жигоса, почти същото е), то става по-интересно. Всички се "доближиха" до мен, за да "прочетат написаното" на моето невинно челце. И ето на Виолета извърна глава видя Филип, след което се обърна към мен и пусна усмивката си, която казваше "Браво, Вики! Сладък е!". Така всичките ми приятелки-клюкарки се обърнаха и вече още две подобни усмивки се присъединиха.

Звънецът би, само няколко секунди след като ме озариха със своите прекрасни зъби и изкривените в усмивка устни. Сериозно, животът има уникално чувство за хумор! Аз станах, а те вече ме гледаха, без да помръднат. Тръгнах по коридора сама, а те дотичаха при мен и Виолета започна, понеже, знам ли, забеляза първа:

- Сладък е. И те заглежда - всички се изсмяха, само аз стоях с каменно изражение - Защо не поговориш с него във Физиката?

- Повярвайте ми, давам всичко да се преместя далеч от - поех дълбоко дъх и довърших - него. Няма нищо между нас - всичко е само, защото стоим заедно, и той сигурно е поредният подмазвач, който иска да препише.

В този момент се спряхме пред двата кабинета по Информационни Технологии или ИТ. Понеже сме голям клас - малко под 30 човека - ни делят на две групи, в два съседни кабинета. Така в разговора останахме само аз и Ейприл.

- Значи футболистче, а, Вики? - изсмя се и тя. Ох, трябва да стана комедиант, явно се справям изключително добре.

- Не, съвсем не. - отговорих на Ейприл и поех другата посока, за да си разтоваря багажа, защото когато нося раницата си, моята тежка раница, издута с учебниците, аз приличам досущ на камила. И не онази Камила от сериала "Виолета", защото аз лично го ненавиждам, въпреки че и трите момичета, с които седя по география не са съгласни с мен. Дори и Дора. Хората обичат интриги, особено жените.

- Ама той е толкова сладък!-Тя седна на компютъра и му пусна фейзбука - Как ще откажеш на тази муцунка?

- Махни го бързо! - отвърнах й аз, докато не спирах да се оглеждам.

- И защо? Защо, ако не го харесваш?

- Престани с това! Аз не харесвам него, а... - замислих се над това. Идеята ми звучи добре. Ще им дам каквото искат, но ще използвам някой друг... Но кой, кой е толкова малко очаквано да не се влюби в мен, че да мога да си играя с него колкото си поискам - Димитър.

Ето го и момента да ви запозная с Митко. Ето и какво знам за него: Стои на съседния чин по английски. Постоянно отговоря на учителите, разказва вицове много добре, но може би защото той самият си е виц - винаги казва директно какво мисли и е изключително смешно, когато го направи. Общо взето се разбираме, но не се мотаем заедно, което е... жалко, предполагам.

След като си създадох алиби, разчитам Ейприл да разкаже на другите, докато... не знам, когато разбера, че е време ще им обясня как стоят нещата. Засега, нека се радват на любовта ми към моя фалшификат...