От другата страна на оградата

Здравей, непознати

Здравей, непознати! Името ми е Вики, но ако си прочел резюмето, значи ти е ясно как стоят нещата. Но предпочитам да започна отначало.

Имало едно време, преди две години, едно момиче и едно момче се срещнали и се влюбили. Ама не. Това е доста далеч от истината. Имало едно време, преди две далечни години, едно необичайно запознанство на двама бъдещи врагове. Едната се казвала Ваня, а другата - Виктория. Те се срещнали по време на лятно училище. Тогава имало голяма буря и двете се скрили в един и същ шкаф. В трети клас и котката ги плашела, така че. Вятърът нахлул в стаята и тропал по шкафа, а те вътре се прегръщали от страх. Щом всичко отшумяло и те излязли се запознали. Сприятелили се. На следващата година, въпросното момиче Ваня доведе приятелката си - Деляна. Трите бяха неразделни. Момичето от малкия град, Виктория, пожелало да остане с тях и да се запише в класа им в голямото училище, в града. Дея се зарадвала. Но Ваня категорично отказала. Казала, че може да е в същото училище, но не и в техният клас.

Звучи ви нахално и от моя и от нейна страна, нали? Само почакайте да чуете...

Аз се ядосах и използвах връзките си, за да отида точно там, където ми се забрани. Такава очарователно мазна и изкуствена усмивка, а физиономия й, когато казваше "Вики, в нашия клас си!" изглеждаше сякаш е казала на малкото си зло чихуахуа да се направи на умряло, а животното стоеше там и я лаеше безмилостно. Да, дано никога не забравя това лице...

В началото се държеше дръпнато с мен - стоеше си с останалите звезди и се хилеха по най-малоумен начин. После започна да си прави леки номерца с мен, от сорта, които сте виждали по филмите за новото момиче и известният й враг. Накрая се примири, че няма какво да прави с мен, ако продължи да се държи гадно с мен, другите ще я отхвърлят, затова започна да ми се подмазва и да ме използва, за да й давам да препише, когато я мързеше да си напише домашната. Аз стоях като скала и си мислех, как когато спра да съм "новата" ще й сритам задника. Предполагам пропуснах да спомена, че тя също беше от отличничките. Но се държеше сякаш нищо не знае и винаги казваше да питат мен - уж съм по-интелигентната и така не след дълго ми лепнаха прякора зубър.

Това е историята как се започна всичко. Може да ви звучи банално, но това си е самата истина, а ако ще ви разказвам, нищо не бива да се спестява. В момента сме в мир. По-скоро се изморихме и си правим "почивка за обяд". Датата е 26.11. 2015 г. Минаха три месеца от началото на годината. Като си помисля, че през цялото време бях почти сляпа, за да не забележа, че той ме е забелязал... А ТЯ беше разбрала...

Ето, че възкръснах от пепелта. Бях на прага да се откажа от тази книга, но тогава музата ме връхлетя. Няма да се откажа. Започвам отначало. Оставила съм ви първите ми опити да започна, може да прочете и да се посмеете на провала ми :D Моля ви, само за едно - не ми се сърдете, не ме забравяйте когато сгреша или направя слаба глава! Не съм безгрешна! Никой не е! А този, който е перфектен, трябва да ми даде рецептата. ;)

Извинявам се, че ви отнех от времето за моите глупости. Простете! И приятно четене!!!