От другата страна на оградата

Болни от любов

Болни от любов - хубав филм, любимия ми жанр: романтична комедия, а също и с участието на любимата ми актриса Мег Райън. Обожавам го. Но никога не си представях, че заглавието има и друг смисъл...

За последен път повтарям (ако съм го казвала), че не съм влюбена във Филип. Просто го гледам. Всъщност наблюдавам всички момчета. Все пак животът е като шаха - играеш, но няма значение колко е IQ-то ти, ако не можеш да предвидиш хода на противника ще загубиш. Е, в момента противникът ми е скрит под някое пухкаво одеяло и яде бисквитата ми, която дори не знае, че е моя. Надявам се разбирате ситуацията, в която съм изпаднала, а именно - незнание какво става с Филип, какво му говори Дея, дали му е казала от кой всъщност е малкият дар и други такива неизвестни неща. И не, аз не съм влюбена...

- 8 номер, Виктория Гочева да се яви на дъската! - Какво става? Досега никой не ме е изпитвал, все пак физичката ни не обича да пише шестици. Няма нищо, аз знам урока, казвам си. Ставам гордо и грациозно се придвижвам между чиновете до дъската. Чувам как всички шептят "Това ще й е поредната добра оценка в бележника.". Усмихнах се, не заради това, което чух, а за да стресна драгата госпожа учителка. Приказките за бележника ми единствено ме разконцентрираха. Време е да чуя задачата си. - Разкажи ни за електрическия поток и обясни какво е високо напрежение.

- Ами... - започвам уверено аз - Електрическия поток и високото напрежение представляват... чудесен въпрос, наистина... Електрическият поток... - стоя с отворена уста, чакайки думите да язлят, но, по дяволите, нищо не става!!! Търся в съзнанието си електричество и отново чакам да заговоря, но така и дума не произнасям. - ... Не знам урока, - въздъхвам тежко и си сядам на мястото - госпожо. - сега от нея зависи какво ще се случи с мен, но аз съм сломена, унижена и сама, така че по-надолу няма накъде.

- Добре тогава. - възкликва тя и продължава със следващите - Митко, 10 номер, излез.

- Е, стига де сега, госпожо! Ама аз тоя час и гък не съм казал, бе, защо така? Какво съм ви направил, бе, госпожо, нали сме приятели?! - ох, вади коса с приятелството. Работата е зле значи. Митака сигурно дори не знае в кой час е, за да използва този забранен ход.

- Седни си, приятелю! Двойка! - отвръща му физичката и се обръща към Силвия (за протокола - не Силвето на Емил Конрад, а нашата примерна и добра Силвия), за да продължи с изтреблението, но ученикът я прекъсва.