От другата страна на оградата

Изненадата

Вече бях на спирката и се надявах този път Радослав да не се домъкне пак до мен. Разбирате ли, ние и двамата сме в един квартал. А Радослав, според мен точно, за да ме дразни, винаги ми е по петите. Не знам откъде ми знае адреса, най-големият ми кошмар е да го видя на прага ми, но е пред нас ВСЯКА СРЯДА. И откъде знае, че тогава съм свободна?! А най-лошото е, че води още едно момче с него! 

И през цялото време твърди, че идвал да играе с брат ми!

Но вместо да ви се оплаквам от него, нека се учите от опита. А сега е най-подходяща момент, защото той идва, а аз още не съм се научила да кара космически кораб, за да му се измъкна.

 - Мара, бе, Виктория Сергеевич! - Дап, нарича ме така винаги. 

 - О, Радославе! "Светлината" на деня ми! - казах с отекчение. Запомнете, че аз не харесам повечето момчета, а те ме харесват... още по-малко. Няма смисъл да се лъжем.

 - Защо не си извадила учебника да зубриш?

 - Може би съм заета да ти отговарям на тъпите въпроси. - отговорих му аз.

 - Е, да ама ти...

В това време видях едно момиче и просто подвикнах след нея:

 - О, Дани!

Тя се обърна. Просто чудно, познала съм името. Изтичах при нея. Не се стряскайте - аз наистина не понасям Радослав и предпочитам всеки друг пред него.

 - Здравей - каза ми Дани - Хубаво го отряза.

 - Благодаря! Аз съм Виктория. А ти си Даниела, както разбрах.

 - Не, аз съм Даниел - като английското. Какво да ти кажа. Когато бях в мама е била фен на "Отчаяни съпруги". - пошегува се тя.

 - Майка ми също го гледа. 

Рейса пристигна и продължихме разговора в него. Сега като гледам си мисля... Горкият самотен Радослав...

Най-после у дома... Обичам къщата си! Докато почиствам, понеже се прибирам първа, ще ви разведа.

Първо в тоалетната. Като по часовник винаги в 13:30. 

После изпих чаша вода в кухнята. Папагалите ми ме поздравиха от вратата с няколко песни. Казват се Ромео и Жулиета. Хей, и вие няма да измислите нещо по-добро на 9! Кухнята ни е по-скоро кухненски бокс, а на долния етаж е истинската кухня, точно до... онзи чието име не бива да се споменава. Той винаги стои вкъщи и чака да се прибера, за да ме повика долу и... да ме убие... от скука. Това е... прабаба ми.