От другата страна на оградата

I miss you

Нещо странно се случва днес. Нещо е различно. Още не знам какво е с точност, но този ден ще бъде различен.

 Е... не съвсем. Може би само първата част. Да видим от къде идва мирисът на аномалното:

Събудих се, с типичното нежелание да се отвия и извървя целия път от леглото до масата в хола. Имаше палачинки, но не съм им особен фен. После потеглих с автобуса към училище. 

Беше облачно, или просто прозореца в кабинета по история не беше чистен от времето на Христо Ботев. В други случай бих употребила "...не беше чистен от времето на Аспарух", но нека не прекаляваме. Учителката влезе с гръм и трясък, като привлече вниманието на всички, включително и мен. И тук идва мястото на обичайната процедура - учениците ставаме, а учителят стои с усмивка и ни казва гордо да седнем.
Все още не виждам какво му е различното на този ден, но се чувствам странно. Досега не съм изпитвала подобно чувство.  Нещо се надига в стомаха ми и си играе с мен отвътре.  Връзва се на възел. Малко боли.
- Има ли отсъстващи днес, ученици?
- Номер 14, 12, 21 - в миг всичко се изяснява. Филип го няма днес.
Колко ще скучая без него. Той е интересното на всеки ден. Умирам си да науча какво намира в мен, та всеки ден не можем да откъснем погледите си един от друг. Може би всичко е в главата ми и той ме гледа, единствено защото съм нова и съм му интересна или просто имам нещо на лицето, което привлича хората. 

 Нека се фокусираме над часа. Ох, кого заблуждавам - имам по-интересни неща за вършене. А и знам урока. Дори да не го знаех, няма дати и единствено от мен се изисква да разтегна малко локуми и готово.

 Да започнем с моя сладък, тъмноок и фалшив любим. Дам, постарах се да флиртувам с него. Когато ми е съсед в английския все го заговарям по най-тъпия начин - да не вземе да се влюби в мен, защото не стига, че ще стане банално, но и изключително сложно. Освен това моя милост за един учебен час се смя като магаре над двайсет пъти на всяка от тарикатските му шеги и коментари относно отношенията на учителя със скъпата му майчица. Но стига за Митко. Нека помислим малко за горкия Филип - моята несбъдната (не се знае още ;-)) мечта...

 - Горкият Филип! - простена Дея в математиката - Болен е от шарка! Днес с Роза ще ходим да му занесем нещо, много е зле.

Коя е Розата, раздрала мислите ми? И шарка? Представям си го целият от главата до петите в пъпки и потрепервам така силно, че почти ударих момчето до мен.