#АнДи

#Ванеса

Още преди да са приключили снимките, на снимачната площадка пристига Ванеса, следвана от брат ми. Те просто стоят от страни и гледат. Дани преглежда снимките на лаптопа си за последно и го затваря. Откача всички кабели и прибира техниката си. Както прави и момчето с осветлението. Снимките приключиха, аз бързам да наметна халата ми, защото наистина ми става студено и бързам да се скрия в гримьорната. Татяна е там, готова да свали грима ми. Сядам и тя започва да изтрива всичко от лицето ми. Не съм готова да говоря с когото и да било от тримата.

-Не бързай!

-Знам, че не е моя работа, но какво точно става между теб и Дани?

-Секс. Много секс. Сега щяхме да говорим, но приятелката му е отвън и не знам какво ме очаква. Не искам да се изправям пред нея. Чувствам се ужасно.

Татяна въздъхва и този звук вече ме влудява. Всички въздъхват, и аз започвам да имам нужда да изкрещя.

Заключвам вратата, докато тя прибира всички гримове в куфарчето си и започвам да събличам бельото, което рекламирам и обличам моето, съвсем обикновено и удобно. След това семплата ми плетена сива рокля с полуполо и къс ръкав, а накрая удобните ми кецове. Татяна ме изчаква да приключа, преди да отключи и да си замине.

Вдишвам и издишвам дълбоко, преди да изляза и да се изправя срещу тях. Тримата са там и ме чакат.

-Хайде да отидем да хапнем нещо, че умирам от глад. - казва Ванеса и момчетата се съгласяват с нея. Мен никой не ме пита. А аз искам да знам, дали тя знае, какво се случи снощи между мен и гаджето ѝ.

-Нали щяхме да говорим? - питам Дани тихо, когато го хващам за ръката и изчаквам брат ми и Ванеса да се отдалечат малко от нас.

-После. Сега ще ядем.

-Това го разбрах, но поне ми кажи дали тя знае за нас.

-Разбира се, че знае.

-Тогава защо още не ме е убила?

-Хей, защо се бавите? - поглеждам към нея и брат ми, които са на десетина крачки пред нас. Дори не съм се усетила, че двамата сме спрели.

-Идваме! - казва Дани и тръгва преди мен.

-Аз няма да идвам! Имам друга работа за вършене. - нямам, но не искам те да знаят това, а и не искам да стоя с нея на една маса, но тя се приближава до мен и ме хваща за ръка, усмихвайки се.

Ще ме убие!

-Спокойно, няма да изям теб! - тя се засмива и ме повежда след момчетата.