#АнДи

#Шоколад

  С Елеонора сме седнали на една пейка в парка и ядем шоколад. По цяло блокче.  Тя е в цикъл, а аз съм солидарна. И Дани ми липсва. Вече цяла седмица. Ели измърква.  
-Обожавам шоколад! – казва тя с пълна уста.  
-И аз! – опитвам се да бъда въодушевена, колкото нея.  
-Лиляна още ли ти е сърдита?  
-Снощи ми праща разни картинки…  
-Не е свикнала още с това, че предпочиташ да ловиш риба, вместо да пиеш кафе в мола и да оглеждаш момчешки задници. И да ги сритваш от време на време… - тя се засмива.  
Правя нов опит да се засмея.  
-Тя ще дойде ли?  
-Намерила си е гадже и ще излиза с него.  
-Добре. – от една страна се радвам, но пропускам да кажа това.  
-Обожавам шоколада. – тя отново измърква. – По-хубаво е от секса.  
-Не е. – изпускам се пред нея и веднага съжалявам, но тя изглежда още не се усетила.  Разбирам точно кога го прави, защото ме тика по ръката.  
-Кога?  
-Когато не дойдох с вас в мола.  
-мили, Боже, знаех си, че най-накрая, с Младен ще го направите. Гледай само Лили да не разбере, че…  
-Не беше Младен.  
-Нееееееееее… - толкова дълго провлачва това "не", че ми иде да и затворя устата.  
-О, я стига.  
-Дани? Ах, ти! Мръсница си… И ето, че аз останах последната девственица. – тя поглежда шоколада си и преглъща. – И трябва да спра шоколада!  
Вече се засмивам искрено.    

***