#АнДи

#

-Бременна съм. - виждам как погледът на Алекс се променя.

-Ти акъл имаш ли в тая глава? - изкрещява срещу мен.

-Трябва да говоря с Дани, но не мога да го открия. Блокирал ме е, а на теб ще вдигне. - брат ми вече му звъни.

-Ела веднага у дома! Не, веднага! - затваря му и сяда до мен на дивана. - След двайсетина минути ще е тук. Как можа да го направиш без да се пазиш, мамка му! Проваляш си живота! Трябва да направиш аборт!

-Ще се прибирам, ти му кажи! - изправям се, но брат ми ме дръпва за ръката и отново сядам до него.

-Ти си на седемнадесет.

-Знам.

-Как си представяш това с бебето? Рано ми е да ставам чичо. Абортът е единственото решение.

-Добре, сега си тръгвам! - отново се изправям, а брат ми отново ме дръпва.

-Никъде няма да ходиш!

-Просто му кажи, че трябва да говоря с него!

-Ще го убия като дойде, така че е по-добре и ти да си тук.

***

-Сега вече наистина ще го убия!

Казва брат ми след реакцията на Дани, която е точно това, което очаквах. Просто излезе от апартамента на брат ми без да каже нищо.