#АнДи

# Тръгнал кос...

-Тръгнал кос… с дълъг нос…  
-Ще спреш ли да пееш?  
-…През гората гол и бос… - отговорът на брат ми близнак Андрей не ме изненадва. Продължаваме да вървим по баира, той продължава да си тананика, а аз въртя очи. Всеки от нас е нарамил своята раница, тръгнали към мястото за лагеруване. По-големият ни брат Арександър и приятелят му Даниел вече трябва да са там. Както и Младен, най-добрият ми приятел. Шестнадесет годишното ми момичешко Аз все още протестира в главата ми и се бори с шестнадесет годишната бунтарка, която е свикнала с лагеруването на брега на реката и ловенето на риба. Както винаги бунтарката печели, а момичето продължава да хленчи, докато не виджда лагерния огън.Преди да тръгнем приятелката ми от училище Лили ми затвори гневно телефона след като й казах, че ще ходя на лагер с момчетата, вместо да се мотая с нея в мола.  
-Маршмелоу бонбоните ни пристигнаха! – Даниел – най-добрият приятел на по-големият ми брат и брат на моят най-добър приятел ме прегръща през рамо и усещам как бузите ми започват да горят. От кога съм станала такова момиче? Смъквам раницата от гърба ми и вадя огромния пакет меки бонбони. Той ги грабва от ръцете ми и изкрещявам когато ме хваща и ме мята на рамо. Изпищявам, защото знам какво следва.  
-Не в реката! Нямам други дрехи! – продължавам да крещя, а той захапва дупето ми, обуто в къси панталонки в цвят каки, докато го стиска с ръката си. В следващия миг ме пуска на земята. Тялото ми се спуска по неговото. Твърде близо съм. Гърдите ми се отриват плътно в неговите. В един кратък миг устните ни са на едно ниво усещам дъха му, който се слива с моя, той преглъща. Ръцете му са ниско на кръста ми.  
-Бански имаш ли, Андреа? – пита той твърде тихо, за да мога само аз да го чуя.  
-Разбира се! – казвам и той ме тика. Пльосвям възможно най-неграциозно във водата и пищя, погълната от студената вода. Изправям се възможно най-бързо преди да съм се нагълтала с вода и виждам най-възбуждащото нещо. Даниел хваща зелената си тениска за врата и я издърпва напред, а аз стоя във водата, която стига до гърдите ми и с отворена уста, а зърната ми са настръхнали от прохладната вода. Той има наредени точно шест очертани плочки на корема си и татус, който не мога да различа от мястото си. И скача. Твърде близо за да ме оплиска отново. Трябва по най- бързият начин да изляза от реката, но той изкача пред мен. Отново писък от моя страна.  
-Кога си станала момиче? – пита ме той тихо, за да мога да го чуя само аз. Черната му коса, която обикновено е подредена в хубава прическа сега е мокра и си личи колко е дълга. Твърде дълга и прикрива красивите му зелени очи.  
-Винаги съм била момиче.  
-Преди не пищеше като момиче и не изглеждаше като момиче.  
-Отсъства твърде дълго време.   -Значи трябва да наваксаме. – той ми се ухилва насреща, с най-високата си усмивка и прехапва долната си устна, за да се опита да я сдържи за да не стане още по-широка. Поглежда надолу към гърдите ми, зеленият ми потник е мокър и осъзнавам, че очертава абсолютно всичко. Той въздъхва и отново се потапя във водата.