#АнДи

#Откровения

-Какво си мислите, че правите?

Вече сме в спалнята на брат ми и той ни чете конско.

-Ти имаш приятелка! - крещи срещу Дани, който само въздъхва.

-Може ли да поговорим на саме? - пита Дани, но аз го прекъсвам.

-Сега как ще се снимам, като имам смучка на врата и не мога да си седна на задника? Сигурно и той вече е син. - поглеждам лицето на Дани, което не изглежда чак толкова зле, като изключим малката раничка на устната му и заформящата се синина под окото му. Все пак той стои зад обектива и няма значение как изглежда. Аз изкарвам пари с тялото ми.

-От кога продължава това?

И двамата мълчим, защото не знаем дали да кажем истината. Но аз вече нямам нищо за губене.

-От пикника миналата година. Спряхме, когато той замина, но сега се върна и...

-Не мога да спра да я чукам, когато я видя...

Защо му е да казва тези неща на брат ми? Който остава с отворена уста докато Дани се изправя. Те са с еднаква височина, но в момента Алекс изглежда много по-голям и силен от Дани. И заплашителен.

-Ами Ванеса? Какво ще ѝ кажеш? - Дани се опитва да каже нещо, но брат ми го прекъсва, като ме посочва. - Ти, се приведи в по-приемлив вид, или иначе казано, да не изглеждаш като току що изчукана, а ти... - посочва Дани. - Идваш с мен да открием Ванеса и да оправиш тази каша. Или си с нея или със сестра ми!

***

Когато излизам от стаята на брат ми, все още изглеждаща ужасно, Алекс застава пред мен.

-Нали ти казах да се пооправиш малко - поглеждам зад него и виждам Дани в един ъгъл с едно русо момиче, вероятно Ванеса. Тя му говори, а той се усмихва и на свой ред ѝ казва нещо.

-Няма значение! Тръгвам си, защото тук няма какво да използвам, а и ми писна от този купон. Въобще не трябваше да идвам.

Излизам от апартамента, но знам, че брат ми продължава да върви след мен. Когато затваря вратата ме притиска в ъгъла.

-Какво ти става, Анди? Това не си ти!

Знам го и съм готова да се разплача.

-Миналата година, когато той замина - започвам, но не мога да подредя мислите ми, затова правя голяма пауза. - имаше едни снимки, които плъзнаха по клюкарските страници. Дани с едно момиче, и ми пращаше имейли, на които не отговарях. Казваше ми, че нищо не е така както изглежда, а аз просто исках да умра, а той да си прекарва добре там, без да ми дава обяснения и той спря да ми пише. Болеше ме, но го оставих да живее живота си. Но сега е тук и когато се видим, просто не можем да спрем да го правим. Въпреки Ванеса. Въпреки постоянното ми повтаряне, че не трябва да го правим. Затова просто трябва да стоя по-далеч от него. Проблемът е, че утре пак имам снимки с него.

Получавам прегръдка от Алекс и обещание, че всичко ще бъде наред, после хващам такси и се прибирам в квартирата ми.