На сутринта изпадам в паника. Виждам розовото си одеяло и петното от кръв. Поглеждам към панталоните си, същата работа.
-Мамка му! –псувам, както момчетата са ме учили. Не мога да изляза така. Мога да ги излъжа, че ми е дошъл цикъла, но не искам. Вместо това ровя в раницата и виждам с облекчение втори чифт дрехи. В този момент, обожавам и благославям майка ми, която е сложила чифт червени къси панталони и потник в същия цвят. Излизам от палатката си, скрила доказателствата за изгубената си невинност. Засмивам се на тази мисъл, а братята ми ме гледат странно, сякаш съм мечка, а момчето, което снощи ме изчука не смее да вдигне глава от чашата си, пълна с кафе. Идва ми да я взема от ръцете му и да я изпия. Идва ми да седна в скута му и да го целуна, но нямам представа, каква ще е реакцията му, а още повече на братята ми. Затова само казвам
-Добро утро, момчета! - все едно нищо не е станало снощи.
YOU ARE READING
#АнДи
Romance-Тръгнал кос... с дълъг нос... -Ще престанеш ли да пееш? -През гората гол и бос... 535R/116V
