Без милост за Еванджелин 🔞

ГЛАВА 3: Началото на възмездието 🔞🔞🔞

Здравейте, любими! ❤️

Новата глава е вече тук толкова скоро! Йейййй! Надявам се да ви хареса!

Ако е така, знаете... - коментирайте, вотвайте и ме последвайте, ако още не сте го направили! Гррррр... ❤️

Еванджелин

Не отидох на училище в понеделник. Цяла седмица се правех на болна. Не, че някой от родителите ми щеше да остане при мен, за да се увери дали съм добре. Те просто щяха да дадат инструкции на Магда, все едно съм на десет и щяха да се занимават с техните си работи.

И точно това направиха.

Вече беше петъчна сутрин. И все още се излежавах в леглото, когато Магда влезе. Магда беше 45 годишна жена с естествено червена коса и добродушни кафяви очи. Беше ме отгледала от малка, поради липсата на вечно заетите ми родители. С нея можех да говоря за всичко.

Или почти всичко.

Приемах я като част от семейството. Тя носеше чай върху сребърен поднос и го сложи на кокетната масичка под прозореца. Хвърли ми един преценяващ поглед и се усмихна.

- Как е днес несъществуващия грип?

Върнах й широка усмивка в отговор.

- Много по-добре от преди, благодаря.

Тя изсумтя.

- Не знам как родителите ти не забелязват, че ти пращиш от здраве и сила.

- Просто не гледат по-далеч от носа си...

- Еви...- каза укорително Магда.

Въпреки че знаеше какви точно са родителите ми, тя никога не ми позволяваше да говоря обидно за тях.

Всички вкъщи ме наричаха Еви, а всички в гимназията – Анджи. И то по мое желание. Мислех, че звучи по-добре от лигавото Еви.

- Стига, Маги. Престани да ми проваляш удоволствието да плюя по незаинтересованите ми родители. Всяко дете го прави.

- Ти вече не си дете, Еви. Превърнала си се в прекрасна дама. Погледни се! Не мога да повярвам колко бързо порасна пред очите ми.

- Сега само да не се разплачеш. – подкачих я.

Телефонът прекъсна разговора ни.

- Оставям те. Изпий си чая, после слез долу да закусваш като нормален човек.

- Да, мамо. – казах подигравателно.