Без милост за Еванджелин 🔞

ГЛАВА 4: Удар под кръста

Здравейте, любими! ❤️

Новата глава за Еванджелин и Гейбриъл е вече тук!

Ако ви харесва главата и искате да кача следващата по-бързо - дайте вот и напишете коментар! Благодаря.

Гейбриъл

Беше ранна сутрин в неделя. Вече пробягах най-вероятно над пет километра. И трябваше да се връщам към вкъщи. Мислите ми ме отведоха отново към миналата нощ.

При нея.

Още не можех да асимилирам, че Еванджелин Кинг беше заблудила всички ни. Тя се обличаше предизвикателно, държеше се като кучка, но всичко е било фасада. Отдаде ми девствеността си.

Направих я само моя, а тя ме гледаше толкова щастливо и влюбено.

Усмихваше се с тази нежна усмивка, която правеше лицето й да изглежда още по-поразително. След като се целувахме сякаш цяла вечност, тя легна върху мен и зарови лице във врата ми. Галех косите й и тя въздъхваше доволно. Умоляваше ме да й простя за това, че бе ударила Киара. Каза ми защо го бе сторила, въпреки вътрешната си съпротива. Донякъде я разбирах, понеже повечето ученици в „Сейнт Джеймс" щяха да я заклеймят, ако тя не се държеше като кучката, която всички очакваха да бъде. Още малко и щяхме да завършим гимназията и най-вероятно вече нямаше да й се налага да се преструва.

Изведнъж реалността ме заля като кофа с ледена вода. Не можех да я имам. Пътищата ни щяха да се разделят. Не беше необходимо да се обвързваме за кратко и после да стане по-болезнено и от сега. А то щеше да бъде. Може би трябваше да се отдръпна от нея. Ако й кажех, тя нямаше да разбере. Щеше да ме убеждава, че може да се получи. Но аз не съм толкова заблуден като нея.

Бяхме от различни светове.

Тя беше детето, което бе обединило две много богати фамилии. Майка й бе кметица на малкия ни град, а баща й – директор на частната гимназия. Чарлз Кинг. Човекът, който държеше съдбата ми в ръцете си.

А моите родители?

От малкото информация, която успях да изкопча от почти вечно пияния си баща, дядо ни – по бащина линия – бил от Ирландия. Емигрирал през 1957 г. с баба ми и двамата си сина в САЩ. Обикаляли няколко щата, докато най-накрая са се устроили във Форт Лодърдейл, Флорида, където дядо ми направил дърводелница. Впоследствие бизнеса му се разраства до мебелен производител.