Мъжът, който обичам, има очи като нощ безлунна
и мислейки за него, посрещам вече всяка сутрин будна.
Затова използвам мойта вярна струна
да възпея мъката любовна,
която във душата моя плува
и сърцето разбунтува,
когато зная колко близо той битува,
а не мога да го стигна.
Преди години бях аз нему ближна.
Ръката ми държеше на поляна китна.
Но посърнаха люляците в нашата градина,
и над любовта ни се надвеси най-сурова зима.
И раздели съдбата най-жестока
мен и любимият ми със охота.
А как бих могла да забравя красотата
на очите с цвят като небето без луната?
~ Това е стихотворение е за третата част на "Престол от тръни"
ESTÁS LEYENDO
Late Night Poetry | Късна нощна поезия
PoesíaЛирика, които дращя, защото ми е по-лесно да излея емоциите си в стих, макар и не перфектен. ~ ¤ ~ "Това, което пишеш винаги е толкова кретивно и ново, различно. Обичам начина ти на писане и уважавам всяка строфа, всеки стих. Тоновете са сини, сиви...
