Soul Flash

Сладко е

Сладко е да седиш от високо, да гледаш звездите.Сладко е да знаеш, че нищо не те задържа на тази земя.Сладко е да си убеден, че правиш всичко грешно, че самият ти си грешка.Сладко е всеки ден да търпиш едно и също лишение.Сладко е никога да не се чувстваш истински щастлив.Сладко е всички да са лицемери.Сладко е да нямаш вяра.Сладко е да се отказваш.Но най-сладко е, когато онзи момент дойде.Седиш на ръба.Премисляш всеки един миг, всяка една секунда от живота си.И за какво? За какво живя изобщо? За хората, които показаха, че не са до теб? За хората, които се правеха на приятели? Или за хората, които просто те ненавиждаха, защото си различен? За тях ли е тази болка, тази мъка пропита надълбоко в сърцето ти? За тях ли страдаш всеки ден преди да заспиш, давейки се в сълзи и хрипове? За тях ли е всичко това.Премисляш всеки момент.Всяка грешка.Всеки спомен.Всяка мисъл.Всичко.И просто се сещаш, че живота не струва.Сещаш се, че винаги навеждаше глава и сдържаше сълзите си, когато някой те нарани.Сещаш се, че просто не си струва.Сещаш се, че си правил това милиони пъти.Но този път знаеш, че ще е последния.Знаеш, чувстваш го, че сега е моментът.Пристъпваш още повече към ръба.Светът ти става все по-неприятен.Още една крачка.Само това ти остава до свободата.До щастието.Поглеждаш към небето.Знаеш, че го виждаш за последен път.Знаеш и какво ще говорят хората след това.Но вече не ти пука.Вече е без значение.

Едно.

Вдишваш бавно.

Две.

Прокарваш пръсти през косата си.

Три.

Издишваш.

Четири.

Поглеждаш небето.

Пет.

Потапяш се.

Падаш.Осъзнаваш го.Летиш към земята.Като ангел, но без крила.Под теб те чакат 3 коли и твърд асвалт.Но това е без значение.Вече нищо няма значение.Звук от чупене.Тъмнина.Мрак.Ах, сладко е.