Усещаш я.Самотата.Лежиш, сгушен в собственото си отчаяние.Чудиш се.Защо всички са лицемери.Заобргаден си от толкова много хора, но си сам.Сам си.Това изречение не излиза от главата ти.Няма никой до теб.Няма кой да ти пази гърба.Е, осъзна го.В този живот няма приятели.Няма семейство.Сам си.Разчиташ само и единствено на себе си.Зарязан си на произвола.Като малко черно коте.Нямаш избор.Или продължаваш напред, или спираш.Предпочиташ второто.Не искаш още болка.Още празнота.Задушаваш се от агонията ти.Предаваш се.Отваряш кутията.Взимаш оръжието.Връщаш се на мястото си.Замисляш се.Не искаш да умреш в тази дупка.Изхвърчаш.Не знаеш къде отиваш.Спираш.Стоиш на мост.Около теб е пусто.Гора.Борове.Вятър.Спокойствие.Гледаш напред.Чувстваш се празен.Сякаш всичките ти емоций са източени от тялото ти.Поглеждаш към ръката си.Държиш пистолет.Вдигаш го.Опираш го до слепоочието си.Стискаш го здраво.Натискаш предпазителя.Вдишваш.Поглеждаш напред.Превърташ всичко на лента.Не съжаляваш.Затваряш очи.Издишваш.Една дума се изплъзва от устата ти.Дърпаш спусъка.Сбогом.
